— Именно!
Челюстните мускули на Крум работеха така, все едно дъвчеше, след това каза:
— Гриндълуолд е убил много хора, моят дядо например. Разбира се, той никога не е имал власт в тази държава, казват, че се е страхувал от Дъмбълдор, и с право, като се има предвид как си отиде. Но това… — Той посочи Ксенофилиус. — Този символ, разпознах го от пръв поглед: Гриндълуолд го е издълбал в една стена в „Дурмщранг“ когато е бил ученик там. Някакви идиотчета го копираха на тетрадките и дрехите си, с цел да плашат, да изглеждат внушително… докато тези от нас, които са изгубили роднини заради Гриндълуолд, не им показахме…
— Крум изпука с пръстите си заплашително и се загледа в Ксенофилиус. Хари се смути. Изглеждаше много странно точно бащата на Луна да подкрепя Черните изкуства, а и никой друг изглежда не беше забелязал триъгълния, подобен на руна знак.
— Ти… ти сигурен ли си, че това е на Гриндълуолд…?
— Не греша… — Отговори Крум студено. — Вървял съм покрай този знак няколко години, познавам го добре.
— Ами… има шанс, — започна Хари — Ксенофилиус да не знае какво точно означава знака. Лъвгуд са малко… хм… необичайни. Може просто да го е забелязал някъде и да е помислил, че е напречен разрез на нагънаторог шнорхелоподобен квакльо или нещо подобно.
— Напречен разрез… на какво?
— Ами не знам какво точно са, но той и дъщеря му ходят на почивка, за да ги търсят…
Хари усети, че щеше да стане само по-зле, ако продължаваше да обяснява навиците на Луна и баща й.
— Това е тя. — Каза той, сочейки Луна, която все още танцуваше сама, размахвайки ръце около главата си, подобно на някой, който се опитва да убие муха.
— Защо прави така? — попита Крум.
— Вероятно се опитва да се оттърве от Хаплив бързоблак. — каза Хари, който разпозна симптомите.
Крум не разбра дали Хари му се подиграва, или не. Той извади пръчката си от мантията си и я забучи в бедрото на Хари, а от върха й излязоха искри.
— Грегорович! — извика Хари силно; Крум зяпна, но Хари беше твърде развълнуван и не обърна внимание — споменът се беше върнал в ума му щом видя пръчката на Крум; Оливандър я беше взел и разгледал детайлно преди Тримагическия турнир.
— Какво за него? — попита Крум подозрително.
— Той е майстор на магически пръчки.
— Знам това. — каза Крум.
— Той е направил твоята пръчка! Затова си помислих… куидич…
Крум изглеждаше все по-подозрителен.
— Откъде знаеш, че Грегорович е направил моята пръчка?
— Аз… аз го прочетох някъде, мисля — каза Хари. — Във… фен-списания. — импровизира той, а Крум изглежда се успокои.
— Никога не се бях замислял, че съм коментирал пръчката си пред фенове.
— Та… ъ-ъ… къде е Грегорович в момента?
Крум изглеждаше объркан.
— Той се пенсионира преди няколко години. Бях един от последните, купили си пръчка от него. Те са най-добрите… въпреки, че знам, разбира се, че вие, британците, предпочитате Оливандър.
Хари не отговори. Той се преструваше, че гледа танцуващите, както Крум, но всъщност мислеше задълбочено. Значи Волдемор търси известен майстор на магически пръчки, и Хари не трябваше да се замисля, за да разбере причината: със сигурност беше, заради това, което пръчката на Хари беше направила през нощта, когато Волдемор го беше преследвал във въздуха. Пръчката от бодлива зеленика и фениксово перо беше надвила взетата на заем, нещо, което Оливандър не беше нито очаквал, нито разбрал. Дали Грегорович знаеше по-добре? Дали наистина беше по-умел от Оливандър, знаеше ли той тайни за пръчките, за каквито Оливандър дори не подозираше?
— Това момиче изглежда много добре — каза Крум, връщайки Хари в реалността. Крум сочеше към Джини, която току що се беше присъединила към Луна. — Тя също ли ти е роднина?
— Да. — Каза Хари, внезапно издразнен — и тя се среща с един човек. Много ревнив тип. Голямо момче. Не би искал да ти се изпречи на пътя.
Крум изсумтя.
— Какъв — каза той, като пресуши чашата си и стана на крака отново — е смисълът да си международен играч на куидич, ако всички добре изглеждащи момичета са заети?
И той замина, оставяйки Хари да си вземе сандвич от минаващия сервитьор и да обиколи около претъпкания дансинг. Искаше да намери Рон и да му каже за Грегорович, но Рон танцуваше в средата на дансинга с Хърмаяни. Хари се облегна на една от златните колони и зе загледа в Джини, която сега танцуваше с приятелят на близнаците — Лий Джордан, и се опита да не негодува заради обещанието което беше дал на Рон.
Никога преди не беше ходил на сватба, затова не можеше да прецени колко по-различни са магьосническите празници от мъгълските, въпреки че беше сигурен, че последните няма да включват сватбена торта, украсена с два феникса, които отлитат щом тортата се разреже, или бутилки шампанско, които се носят свободно между тълпата. Докато нощта се спускаше и нощните пеперуди започнаха да нахлуват в палатката, която сега беше осветена със златни фенери, веселбата ставаше все по-неудържима. Фред и Джордж отдавна бяха изчезнали в мрака с две от братовчедките на Фльор; Чарли, Хагрид и клекнал мъж с лилава шапка с плоско дъно и обърната нагоре периферия пееха дружно „Одо героят“ в ъгъла.