Беше ужасно дори да си го помисли! Но и не можеше дълго да седи на зида, иначе съвсем скоро щеше да му се наложи да обяснява на някой мъгълски полицай защо е навън посред нощ с куфар, пълен с книги за магии, и с метла.
Хари отвори куфара си и разрови всичко, търсейки мантията невидимка. Но преди да я намери, скочи изведнъж на крака и пак се огледа.
Странен гъдел по тила му бе създал усещането, че го наблюдават, макар че улицата изглеждаше пуста и в никоя от големите четвъртити къщи не светеше. Той отново се наведе над куфара си, но веднага пак се изправи, стиснал здраво пръчката. По-скоро усети, отколкото чу, че нещо или някой стои в тясната просека между гаража и оградата зад него. Хари впери присвити очи в тъмното пространство там — дано нещо да шавне, та да разбере дали бездомна котка или… нещо друго.
„Лумос!“ — промълви той и крайчето на пръчката така засия, че едва не го заслепи. Вдигна светлината над главата си и камъчетата в мазилката на къщата с номер две изведнъж заискриха. Когато освети вратите на гаража, Хари съвсем ясно различи масивните очертания на нещо много едро с големи светещи очи.
Рязко отстъпи назад, спъна се в куфара и залитна. Пръчката изхвърча от ръката му, той замахна да се подпре при падането, но в края на краищата се изтърси в канавката.
Чу се оглушително ТРЯС! и Хари вдигна ръце да засенчи очите си срещу внезапно заслепилия го сноп светлина.
Той нададе вик и успя да се претърколи върху тротоара точно навреме. Секунда по-късно две гигантски колела с фарове над тях спряха със скърцане точно на мястото, където току-що бе лежал. Те принадлежаха — както установи той, като вдигна глава — на един триетажен пурпурен автобус, появил се съвсем изневиделица. На предното стъкло със златни букви бе написано: „Среднощния рицар“.
За части от секундата Хари се зачуди дали не си е загубил ума при падането. Точно тогава от автобуса изскочи кондуктор с пурпурна униформа и заговори на висок глас в ноща:
— Заповядайте в „Среднощния рицар“, нощен автобус за замръкнали вещици и магьосници! Само махнете с ръката, която държи магическа пръчка, и се качете, а ние ще ви закараме където искате да отидете. Казвам се Стан Шънпайк2 и ще бъда на вашите услуги тази ве…
Кондукторът изведнъж млъкна. Той бе забелязал момчето, което седеше на земята. Хари грабна пак магическата пръчка и едва се изправи на крака. По-отблизо той установи, че Стан Шънпайк е само няколко години по-възрастен от него, най-много на осемнайсет или деветнайсет, с големи щръкнали уши и множество пъпки.
— К’во правиш там долу? — попита Стан, изоставил официалния говор.
— Паднах — каза Хари.
— Че що така? — разхили се кондукторът.
— Без да искам — подразни се Хари.
Джинсите му се бяха скъсали на едното коляно, а ръката, с която се бе опитал да се подпре при падането, бе разкървавена. Изведнъж той си спомни защо всъщност бе паднал и бързо се опита да погледне в малката алея между гаража и оградата. Фаровете на „Среднощния рицар“ осветяваха мястото, което сега бе празно.
— К’во гледаш? — попита Стан.
— Там имаше нещо голямо и черно — каза Хари, сочейки неуверено в онази посока. — Като… куче, но… много едро.
Той се обърна към Стан, който го гледаше с леко отворена уста. Почувства се неловко, като видя, че очите на кондуктора спряха върху белега на челото му.
— К’во е туй на челото ти? — изведнъж попита Стан.
— Нищо — бързо отвърна Хари и приглади косата си върху белега. Ако го търсеха от Министерство на магията, поне не трябваше да ги улеснява.
— Как ти е името? — продължаваше да го разпитва Стан.
— Невил Лонгботъм — измъкна се Хари с първото име, което му дойде наум. — Значи този… този автобус — смени той бързо темата с надеждата да отклони вниманието на Стан — отива навсякъде, така ли?
— Точно така! — гордо отвърна Стан. — Навсякъде, дето поискаш, стига да е по суша. Не върви под вода. Я чакай — огледа го той пак с подозрение, — ти нали ни махна, а?
— Да — веднага отвърна Хари. — Я ми кажи колко струва билетът до Лондон?
— Единайсе сикли — отвърна Стан, — ама за тринайсе ти даваме горещ шоколад, а за петнайсе получаваш грейка и четка за зъби с цвят по избор.
Хари пак се разрови в куфара си, измъкна кесийката с парите и пусна малко сребърни монети в ръката на Стан. После двамата заедно вдигнаха куфара с прикрепения отгоре кафез на Хедуиг по стълбичката на автобуса.