— Защо си толкова тъжен, Хари? — тихо попита той. — Трябва да си много горд от себе си след тази нощ.
— Нямаше никаква полза! — горчиво възрази Хари. — Петигрю пак успя да избяга.
— Как така нямало полза? — кротко му възрази Дъмбълдор. — Ползата е огромна, Хари. Ти помогна да бъде разкрита истината. Спаси невинен човек от зловеща съдба.
Зловеща… Нещо се раздвижи в паметтта на Хари… По-велик и по-зловещ отвсякога… Пророчеството на професор Трелони!
— Професор Дъмбълдор, вчера по време на изпита ми по пророкуване професор Трелони се държа много… много странно…
— Така ли? — попита Дъмбълдор. — По-странно от друг път?
— Да… Гласът й стана един такъв дълбок, очите й се обърнаха нагоре и тя каза, че… че слугата на Лорд Волдемор ще тръгне към него преди полунощ… И още каза, че този слуга ще му помогне да се върне на власт. — Хари гледаше настойчиво Дъмбълдор. — След това тя отново стана нормална и не си спомняше нищо от онова, което бе казала. Да не би… да не би да е направила истинско предсказание?
Дъмбълдор остана леко изненадан.
— Знаеш ли, Хари, струва ми се, че е точно така — каза той доста замислен. — Направо не ми се вярва! С това общият брой на нейните сбъднали се предсказания става две. Трябва да й увелича заплатата…
— Ама… — Хари го гледаше втрещен. Как можеше Дъмбълдор да приема всичко така спокойно?! — Ама… аз попречих на Сириус и професор Лупин да убият Петигрю! Значи, ако Волдемор се върне, вината ще е моя!
— Не, няма — тихо каза Дъмбълдор. — Не си ли извади поуки от преживяното с времевърта, Хари? Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа… Професор Трелони, милата, е живо доказателство за това. А ти си постъпил много благородно, като си пощадил живота на Петигрю.
— Но ако той помогне на Волдемор да се върне на власт…
— Петигрю ти дължи живота си. Ти си изпратил на Волдемор помощник, който всъщност ти е длъжник. Когато един магьосник спаси живота на друг магьосник, те остават обвързани помежду си… Едва ли Волдемор ще приеме да му служи някой, който е задължен на Хари Потър… или аз дълбоко се заблуждавам.
— Не желая да съм обвързан с Питър Петигрю! — възропта Хари. — Той е предал родителите ми!
— Именно това е най-дълбоката и неразгадаема магия, Хари. Но, повярвай ми… ще дойде ден, в който ще си много доволен, че си спасил живота на Петигрю.
Хари не можеше да си представи кога би се случило това. Дъмбълдор явно отгатна мислите му.
— Познавах достатъчно добре баща ти, Хари, както в „Хогуортс“, така и по-късно — топло му заговори той. — И той би спасил Петигрю, сигурен съм.
Хари вдигна очи към него. Дъмбълдор не се шегуваше… Хари го познаваше твърде добре.
— Снощи ми се стори… че баща ми е пратил моя покровител. Когато видях себе си от другата страна на езерото… помислих, че виждам него.
— Съвсем обяснима грешка — успокои го Дъмбълдор. — Сигурно ти е омръзнало да го чуваш, но ти изумително приличаш на баща си. Освен в очите… Имаш очите на майка си.
Хари кимна.
— Глупаво беше да си помисля, че може да е той — промълви Хари. — Нали знам, че е мъртъв.
— Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него. Как иначе щеше да извикаш точно този покровител? Рог пак е препускал снощи.
На Хари му трябваха секунди, за да осмисли казаното от Дъмбълдор.
— Снощи Сириус ми разказа как са станали зоомагове — рече Дъмбълдор и се засмя. — Забележително постижение дори и поради това, че са успяли да го скрият от мен. Тогава си спомних колко странна форма имаше твоят покровител, когато се спусна над Малфой по време на куидичния ви мач срещу „Рейвънклоу“. Така че снощи ти наистина си видял баща си, Хари… Открил си го в себе си!
След тези думи Дъмбълдор излезе от кабинета и остави Хари сам с обърканите му мисли.
В „Хогуортс“ никой друг, освен тримата приятели и професор Дъмбълдор не знаеше какво точно бе станало в нощта, когато изчезнаха Сириус, Бъкбийк и Петигрю. До края на срока Хари чу много и най-различни версии на случилото се, но нищо една от тях нямаше нищо общо с истината.
Малфой направо беснееше за Бъкбийк. Беше убеден, че Хагрид е намерил начин да освободи тайно хипогрифа и не можеше да преглътне, че той и баща му са били измамени от пазача на дивеча. Пърси Уизли пък разсъждаваше върху бягството на Сириус.