Ърни удари спирачки и колелата на нощния автобус изсвистяха, преди да спрат пред малката неугледна страноприемница „Продънения котел“, от която започваше магическата уличка „Диагон-али“.
— Благодаря! — каза Хари на шофьора.
Той скочи от автобуса и помогна на кондуктора да смъкне куфара му и кафеза на Хедуиг на улицата.
— Е, хайде, сбогом! — обърна се Хари към Стан.
Но той не го чу — стоеше на вратата на автобуса, втренчил се в тъмния вход на „Продънения котел“.
— Ето къде си бил, Хари! — чу се глас оттам.
Преди Хари да успее да се извърне, усети нечия ръка на рамото си. В същия момент Стан се провикна:
— Гръм и мълнии! Ърн, ела тук! Бързо ела!
Хари вдигна очи към притежателя на ръката и усети в стомаха му да се изсипва цяла кофичка лед — бе налетял право на Корнелиус Фъдж, самия министър на магията.
Стан скочи на улицата до тях.
— Как му казахте на нашия Невил, господин министре? — попита той развълнувано.
Фъдж, възпълен нисък мъж с дълга мантия на тънки райета погледна хладно и уморено.
— Невил ли? — повтори той и се намръщи. — Това е Хари Потър.
— Знаех си! — викна ликуващ Стан. — Ърни! Ърн! Я познай кой е бил нашият Невил! Ами Хари Потър бе! Ето му белега!
— Да — каза сухо Фъдж. — Е, много се радвам, че „Среднощният рицар“ е взел Хари, но ние с него трябва да се прибираме вече в „Продънения котел“…
Фъдж стисна още по-здраво рамото на Хари и го побутна към входа на кръчмата. Пред вратата зад бара се появи приведена фигура с фенер. Беше Том, съсухреният беззъб собственик.
— Значи го намерихте, господин министре! — рече Том. — Ще желаете ли нещо? Бира? Бренди?
— По-добре чай — каза Фъдж, без да пуска рамото на Хари.
Зад гърба им се чуха шумно тътрене и пухтене — Стан и Ърни внесоха куфара на Хари и кафеза на Хедуиг, като се оглеждаха любопитно наоколо.
— Ти що не ни каза кой си, а, Невил? — попита Стан със сияеща усмивка, а иззад рамото му заничаше Ърни с изражение като на сова.
— И самостоятелна стая, ако обичаш, Том — добави Фъдж подчертано.
— Чао! — тъжно каза Хари на Стан и Ърни, когато Том кимна на Фъдж да го последва по един коридор зад бара.
— Чао, Невил! — провикна се Стан.
Фъдж поведе Хари по тесния коридор след Том, който ги въведе в малка приемна. Там собственикът щракна с пръсти и запали огън в камината, след което се поклони и излезе.
— Седни, Хари — каза Фъдж, като му посочи един стол до огъня.
Хари седна, но усети, че го полазват тръпки въпреки топлината от пламъците. Фъдж свали раираната си мантия и я метна встрани, подръпна нагоре панталоните на масленозеления си костюм и седна срещу Хари.
— Казвам се Корнелиус Фъдж, Хари, и съм министър на магията.
Хари знаеше това — веднъж вече беше виждал Фъдж, но тъй като тогава бе с мантията невидимка на баща си, самият Фъдж нямаше как да го види.
Том се появи отново, този път с престилка върху нощната си риза, и донесе табла с чай, масло и питки. Той остави таблата между Фъдж и Хари, излезе и затвори вратата.
— Е, Хари — започна Фъдж, докато наливаше чая, — трябва да призная, че здравата ни уплаши. Да избягаш така от дома на леля си и вуйчо си! Бях започнал да мисля… Но важното е, че вече си в безопасност.
Фъдж си намаза една питка и побутна чинията към Хари.
— Хапни, Хари, едва се държиш на краката си. А сега… Сигурно ще се зарадваш да научиш, че ние оправихме тази работа със злощастното издуване на госпожица Марджъри Дърсли. Преди няколко часа двама членове на Аварийната служба за разваляне на магии бяха спешно изпратени на „Привит Драйв“. Госпожица Дърсли бе върната в нормалното й състояние и паметта й бе пренастроена. Така че всичко завърши добре.
Фъдж се усмихна на Хари над ръба на чаената си чаша като чичо, който се радва на любим племенник. Хари, като не можеше да повярва на ушите си, отвори уста да каже нещо, но не знаеше откъде да започне, и пак я затвори.
— Ти може би се тревожиш какво са казали леля ти и вуйчо ти — сети се Фъдж. — Е, няма да скрия, че са много ядосани, Хари, но са готови да те приемат и следващото лято, при условие, че останеш в „Хогуортс“ през коледната и великденската ваканция.
Хари сякаш успя да отпуши гърлото си.
— Аз винаги прекарвам коледната и великденската ваканция в училище и изобщо не искам да се връщам на „Привит Драйв“.