— Уф! — измърмори Хари.
Книгата скочи от леглото, тупна шумно на пода и бързо се затътри из стаята. Хари я последва. Книгата се скри в тъмното под писалището му. Като се молеше Дърсли да спят непробудно, Хари се смъкна на колене и се опита да я улови.
— Оооп!
Книгата се затвори върху пръстите му, после се изхлузи покрай него, все още поклащайки се на кориците си. Хари запълзя след нея, метна се напред и успя да я затисне. В съседната стая вуйчо Върнън изсумтя шумно и сънливо.
Хедуиг и Ерол любопитно наблюдаваха как Хари пъхна под мишница съпротивляващата се книга, отиде бързо до скрина, измъкна оттам един колан и го стегна около нея. Чудовищната книга трепереше от гняв, но вече не можеше да се отваря и затваря, а Хари я захвърли на леглото и взе картичката от Хагрид.
Мили Хари,
Честит рожден ден!
Реших, че това ще ти е от полза следващата година. Засега толкоз. Ще говорим, като се видим.
Дано мъгълите да се държат добре с теб!
Всичко хубаво,
На Хари му се стори доста страховито, че една хапеща книга може да му бъде полезна, но с широка щастлива усмивка, каквато отдавна не се бе появявала на лицето му, постави картичката от Хагрид до тези от Рон и Хърмаяни. Оставаше му да прочете само писмото от „Хогуортс“.
Направи му впечатлени, че е доста дебело. Отвори плика, извади първата страница от пергамент и зачете:
Уважаеми господин Потър,
Напомняме ви, че новата учебна година започва на първи септември. Експрес „Хогуортс“ ще отпътува от гара Кингс Крос, перон Девет и три четвърти, точно в единадесет часа.
В определени неделни дни третокурсниците ще имат възможност да посещават село Хогсмийд. Прилагаме формуляр за разрешение, който трябва да бъде подписан от родителите или настойниците.
Приложен е и списък на книгите и учебниците за следващата година.
Хари извади формуляра и го разгледа. Усмивката му бе изчезнала. Колко хубаво щеше да бъде, ако можеше да посети Хогсмийд някоя неделя! Знаеше, че в селцето живеят само магьосници, но никога не бе стъпвал там. Как изобщо би могъл да склони вуйчо Върнън и леля Петуния да подпишат разрешителното?!
Погледна към будилника — беше два часа след полунощ.
Хари реши, че ще мисли за Хогсмийд и формуляра сутринта, пъхна се пак в леглото и задраска още един ден в квадратчетата, които си беше начертал, за да отмята дните до завръщането си в „Хогуортс“. После свали очилата и си легна с отворени очи, вперени в трите картички за рожденния му ден.
Колкото и необикновен да беше, в този момент Хари се чувстваше момче като всички други. За пръв път в живота си бе щастлив, че има рожден ден.
ГЛАВА ВТОРА
ГОЛЯМАТА ГРЕШКА НА ЛЕЛЯ МАРДЖ
Като слезе за закуска на следващата сутрин, Хари завари тримата Дърсли седнали край кухненската маса срещу новия телевизор. Това бе подаръкът на Дъдли при пристигането му у дома за ваканцията, защото той все се оплакваше, че пътят между хладилника в кухнята и телевизора в дневната бил много дълъг. Така Дъдли бе прекарал по-голяма част от лятото в кухнята, приковал в екрана малките си свински очички, а петте пластта на розовата му брадичка се тресяха, докато той непрекъснато дъвчеше.
Хари седна между Дъдли и вуйчо си Върнън, едър пълен мъж с много къс врат и големи мустаци. Не само не честитиха рожденния ден на Хари, но и никой не даде знак, че го е забелязал да влиза в кухнята. Хари бе свикнал с това отношение и не се впечатли. Той си взе една препечена филийка и погледна към екрана, където в същия момент вървеше текст от новините със съобщение за някакъв избягал затворник.
„…предупреждава населението, че Блек е въоръжен и крайно опасен. Открита е специална гореща телефонна линия, на която се приемат обаждания за всякакви следи от беглеца.“
— Не е нужно да ни казват какъв е — изгрухтя вуйчо Върнън, вдигнал поглед над вестника си да види затворника. — Виж го само на какво прилича с тия мръсни дрипи! Ами косата му!
После погледна изкосо Хари, чиято немирна коса постоянно вбесяваше вуйчото. В сравнение с мъжа на екрана обаче — с изпито лице, заобиколен от сплъстена, рошава, един лакът дълга коса — Хари се чувстваше направо спретнат.
Отново се бе появил текстът на новините:
„Министерството на земеделието и риболова ще обяви днес…“
— Я чакай! — присети се вуйчо Върнън, яростно облещен срещу телевизора. — Не ни казаха откъде е избягал тоя маниак! Каква полза тогава? Че лудият може ей сега да се появи на нашата улица.