— Хайде, капитане, защо не спестите на всички ни времето, ако знаете нещо?
— Не знаем, Хари. Проверихме и се оказа, че живее в Болдуин Хилс. Това е доста далеч от Бънкър Хил. Не зная защо е дошъл тук.
— Ами откъде е идвал?
— Това е малко по-лесно. Офисът на Елайъс е съвсем наблизо, на Трето Авеню. В Брадбъри Билдинг. Сигурно е идвал от там. Но къде е отивал…
— Добре тогава, ами жената?
— Абсолютно никаква информация. Моите момчета дори не бяха започнали с нея, когато им наредихме да прекъснат огледа.
Гаруд пусна цигарата си на пода и я смачка с ток. Бош прие това като знак, че разговорът им е приключил. Реши Да провери дали ще успее да измъкне още нещо от него.
— Бесен ли сте, капитане?
— От какво?
— От това, че се е наложило да отстъпите следствието. От това, че хората ви са в списъка на заподозрените.
По тънките устни на Гаруд плъзна лека усмивка.
— Не, не съм ядосан. Разбирам началството.
— Хората ви ще ни сътрудничат ли?
След известно колебание, капитанът кимна.
— Разбира се. Колкото повече ви сътрудничат, толкова по-бързо ще излязат от подозрение.
— Ще им го кажете ли?
— Точно това ще им кажа.
— Признателни сме ви, капитане. Кажете, според вас, кой от хората ви би могъл да извърши такова престъпление?
Сега вече устните му се изкривиха в широка усмивка. Бош погледна към пожълтелите от тютюна зъби на Гаруд и за миг се зарадва, че се мъчи да откаже цигарите.
— Ти си умно момче, Хари. Няма да го забравя.
Не каза нищо повече.
— Благодаря, капитане. Но очаквам да отговорите на въпроса ми?
Гаруд се насочи към вратата и я отвори. Преди да излезе навън, се обърна и изгледа последователно Едгар, Райдър и Бош.
— Не е бил никой от моите. Гарантирам ви го. Ще си хвърлите времето на вятъра, ако им отделите прекалено много внимание.
— Благодаря за съвета — отвърна Бош.
Капитанът излезе и затвори вратата след себе си.
— Божичко! — възкликна Райдър. — Прилича на Борис Карлов или нещо подобно. Само нощем ли излиза този тип?
Бош се усмихна и кимна.
— Страховит е — кимна той. — Е, какво ще кажете?
— Мисля, че сме на абсолютната нула — отвърна партньорката му. — Онези момчета не са свършили нищо.
— Ти какво очакваш от „Грабежи и убийства“? — попита Едгар. — Хич не са известни с отзивчивостта си. Винаги са на страната на костенурката срещу заека. Но ако питаш мен, ние сме прецаканите. Ние с теб, Киз. Няма начин да спечелим. Полицейска раса, как пък не!
Бош тръгна към вратата.
— Хайде да хвърлим един поглед на местопрестъплението — каза той и сложи край на излиянията на Едгар. Знаеше, че партньорът му е прав, но в момента това само спъваше изпълнението на задачата им. — Може да ни дойде някоя и друга идея, преди Ървинг пак да ни повика на разговор.
5
Тълпата детективи отвън беше пооредяла. Бош проследи с поглед Гаруд и група от хората му, които пресякоха площада, за да се насочат към автомобилите си. После видя, че Ървинг е застанал отстрани на мотрисата и приказва с Частейн и трима детективи. Не ги познаваше, но предположи, че са от вътрешния отдел. Заместник-началникът оживено обсъждаше нещо, но говореше толкова тихо, че не се чуваше нищо. Хари не бе сигурен каква е причината за присъствието на хора от вътрешния отдел, но имаше лошо предчувствие.
Франки Шиън беше изостанал от групата на Гаруд. Очевидно се канеше да си тръгва, но нещо се колебаеше. Бош му кимна.
— Сега ми е ясно какво имаше предвид, Франки — каза той. — Тръгваш ли си?
— Да, капитанът ни нареди всички да си вдигаме чукалата.
Бош се приближи до него и снижи глас:
— Можеш ли да ми помогнеш с някоя и друга идея?
Шиън погледна към мотрисата, сякаш за пръв път се замисляше кой ли може да е убил двете жертви вътре.
— Нищо повече от очевидното. А и ми се струва, че ще е губене на време. Но пък от друга страна, ти просто нямаш избор, нали? Трябва да прикриеш задниците на шефовете.
— Да. С кого според теб трябва да започна?
— Ами, с мен — широко се усмихна Шиън. — Мразех го до мозъка на костите си. И знаеш ли какво ще направя сега? Ще ида да потърся денонощен магазин и ще си купя най-доброто ирландско уиски, което предлагат. Ще си устроя малък празник, Йеронимус. Защото Хауард Елайъс беше копелдак.
Бош кимна. Ченгетата рядко използваха думата „копелдак“. Често я чуваха, но не един от друг. Повечето полицаи я смятаха за най-тежката обида, която може да се каже за някого. И когато я казваха, тя означаваше едно-единствено нещо — че човекът е пресякъл границите на търпимостта, че не проявява уважение към пазителите на закона и следователно, към правилата на обществото. Убийците на ченгета винаги биваха копелдаци, в това нямаше каквото и да е съмнение. Най-често така наричаха и адвокатите. Хауард Елайъс също бе в списъка на копелдаците. И то на първо място.