— Само това ли ще ми кажете?
— Това е всичко, което мога да ви кажа. И дори повече.
Бош замълча за миг. Не знаеше дали трябва да й се сърди, че не му казва какво точно знае, или просто да се радва, че му е дала ключ към загадката.
— Добре — рече накрая той. — Ако тук има нещо, ще го открия.
35
Трябваха му почти два часа, за да прегледа папките с материали по случая „Черния войн“. Много от тях вече беше прехвърлял, но с други се бяха занимавали Едгар и Райдър или детективи от групата, която по-малко от седемдесет и два часа преди това бе сформирал Ървинг. Бош внимателно провери във всяка от папките, сякаш не я беше виждал преди, за да открие онова, което е пропуснал-издайническата подробност, бумерангът, който щеше да промени обяснението на всичко и да начертае нова посока в разследването.
Точно това бе основният проблем с важните случаи-големият брой следователи. Никой от тях не обхващаше всички улики, всички нишки или документи. Работата се разпределяше. Въпреки че на теория следствието ръководеше един детектив, рядко се случваше той да контролира всичко. Но сега Бош трябваше да го направи.
Откри онова, което му се струваше, че търси — и за което беше намекнала Карла Ентренкин — в папката с разписките за изпратените призовки. Те се получаваха в офиса на Хауард Елайъс, след като призованият свидетел получаваше призовка да се яви в съда. Папката бе пълна с тънки бели формуляри, подредени явно според хронологическата последователност на получаването на призовките. Първата половина от тях бяха свързани с предварителните показания и носеха дати отпреди няколко месеца. Останалите се отнасяха за призовки, получени от онези, които трябваше да се явят в съда — от самите ченгета и от други свидетели.
Бош си спомни, че с тази папка се е занимавал Едгар-тогава беше открил искането за документите от автомивката. Но това трябва да бе отклонило вниманието му от останалите материали. Докато ги преглеждаше, Хари попадна на нещо, което му се стори интересно. Призовка за детектив Джон Частейн от вътрешния отдел на управлението. Това го изненада, защото Частейн изобщо не бе споменавал, че по какъвто и да е начин е замесен в случая. Той беше ръководил вътрешното следствие за твърденията на Майкъл Харис, оневинило детективите от „Грабежи и убийства“. Не бе необичайно да го призоват за свидетел от страна на защитата. Необичайно обаче беше друго — Частейн не бе казал на никого, че е призован от страна на ищеца. Ако този факт беше известен, той навярно не би могъл да участва в екипа, разследващ убийствата, поради същата причина, поради която от следствието бяха отстранени детективите от отдел „Грабежи и убийства“. Имаше очевиден сблъсък на интереси. Тази призовка се нуждаеше от обяснение. Интересът на Бош още повече се засили, когато видя, че му е била връчена в четвъртък, денят преди убийството на Елайъс. Но този интерес се превърна в подозрение, когато забеляза бележката, добавена на ръка от призоваващият най-отдолу: „Частейн беше в автомобила си и отказа да приеме призовката. Поставих я под чистачките.“
Ставаше ясно, че Частейн не е искал да участва в процеса. И това насочи вниманието на Бош към него. Сега градът можеше да гори от Доджър Стейдиъм до брега и той пак не би забелязал.
Докато гледаше към призовката, Хари осъзна, че на Частейн е била определена точна дата и час, за да се яви в съда и да даде показания. Той прелисти призовките по-внимателно и разбра, че са подредени според последователността на връчването им, а не според последователността на явяването на свидетелите. Ако ги наредеше според посочените дати и часове, щеше да получи по-добра представа за стратегията на Елайъс за хода на процеса.
Трябваха му само две минути, за да ги подреди по този начин. Когато свърши, прегледа документите един по един и си представи самия съдебен процес. Първо щеше да свидетелства Майкъл Харис. Той щеше да разкаже цялата история. После идваше капитан Джон Гаруд, шеф на „Грабежи и убийства“. Капитанът щеше да представи ревизираната версия на управлението за следствието. И след това беше ред на Частейн. Макар и неохотно — беше се опитал да не приеме призовката, — той щеше да даде показания след Гаруд.
Защо?
За момента Бош остави този въпрос и продължи с другите призовки. Стана ясно, че Елайъс е следвал вековната стратегия на редуване на свидетели с положителни и отрицателни показания, Адвокатът бе имал намерение да редува свидетелствата на обвиняемите — детективите от „Грабежи и убийства“, със свидетели, които очевидно щяха да дадат благоприятни за Майкъл Харис показания. Това бяха самият Харис, Дженкинс Пелфри, шефът на автомивката, двамата бездомници, открили трупа на Стейси, и накрая Кейт и Сам Кинкейд. Бош разбираше, че Елайъс е щял да обори твърденията на хората от „Грабежи и убийства“, да докаже, че Майкъл Харис е бил измъчван, а после и че е невинен и накрая да нанесе заключителния си удар, като призове семейство Кинкейд и най-вероятно разкрие истината за уеб-сайта на Шарлот и кошмара, на който е било подложено момиченцето. Фактите, които адвокатът беше имал намерение да представи пред съдебните заседатели, очевидно следваха същата логика като тази на Бош и групата му по време на разследването — че Харис е невинен, че има обяснение за отпечатъците му и че Сам Кинкейд или някой, свързан с него и педофилската мрежа, е убил Стейси Кинкейд.