Гаруд бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Той запали, после предложи на Бош.
— Не, благодаря, все още не пуша.
— Аз пък реших, че съм пушач и толкова. Много отдавна един човек ми каза, че това било като орис. Или си пушач, или не, човек не можел да направи нищо. Знаеш ли кой е този човек?
— Да, аз.
Капитанът изсумтя и се усмихна. Той дръпна два пъти и купето се изпълни с дим. Това пробуди у Бош познато желание. Спомняше си как преди години бе казал тези думи на Гаруд, когато някой от отдела се беше оплакал от облаците дим, постоянно надвиснали над бюрата на детективите. Хари спусна прозореца си с няколко сантиметра.
— Съжалявам — рече Гаруд, — зная как се чувстваш. Те пушат, а ти не можеш.
— Няма проблем. Ще ми разкажете ли за Частейн?
Капитанът отново дръпна от цигарата си.
— Частейн разследва жалбата. Това ти е известно. Преди да има възможност да ни даде под съд, Харис трябвате да подаде жалба. Следствието пое Частейн. И доколкото разбрах навремето, той я потвърдил. Открил молива в бюрото на тъпия Рукър — върхът му бил счупен и по него имало кръв. Пазел го като сувенир или нещо подобно. Частейн го изискал със съдебна заповед и имал намерение да сравни кръвната група с тази на Харис.
Бош поклати глава едновременно на глупостта и арогантността на Рукър. На цялото управление.
— Да — каза Гаруд, сякаш разбрал какво си мисли. — Последното, което чух, беше, че Частейн ще иска уволнението на Шиън, Рукър и още двама и после ще предаде материалите в окръжната прокуратура. Заради онзи молив и кръвта. Поне Рукър му бил в кърпа вързан.
— И?
— После ни съобщиха, че всички били чисти. Заключението на Частейн било, че жалбата е неоснователна.
Бош кимна.
— Някой се е намесил.
— Позна.
— Кой?
— Предполагам, Ървинг. Но може и да е по-отвисоко. Случаят беше прекалено деликатен. Ако се повдигнеха обвинения и нещата стигнеха до окръжната прокуратура, медиите пак щяха да се развихрят, а Тъгинс, Спаркс и всички останали в Саутсайд щяха да вдигнат вой до небето. Не забравяй, това беше преди една година. Тъкмо бяха назначили новия началник. За него нямаше да е добро начало. Така че някой се е намесил. Ървинг винаги е заглаждал нещата в управлението. Навярно е бил той. Но в този случай може да е действал с одобрението на началника. Точно така е успял да оцелее досега. Въвлича началника и после той не може да го пипне.
Бош кимна.
— Какво, според вас, се е случило с молива? — попита той.
— Кой знае? Сигурно Ървинг пише с него оценките си за личния състав. Но съм сигурен, че е измил кръвта.
Двамата замълчаха за миг, докато наблюдаваха група от десетина млади мъже, които вървяха на север по Вайн Стрийт към булеварда. Бяха предимно бели. На уличната светлина Бош забеляза татуировките по ръцете им. Хулигани, навярно насочили се към магазините на Холивуд Булевард, за да повторят случилото се през 1992 година. За миг отново си спомни за ограбването на „Фредрикс“.
Когато минаваха покрай автомобила на Бош, младежите забавиха крачка. Очевидно обмисляха дали да не направят нещо с него, но после се отказаха и продължиха нататък.
— Имаме късмет, че не сме в твоята кола — каза Гаруд.
Хари не отговори.
— Тази нощ тук ще настане истински ад — продължи капитанът. — Предчувствам го. Жалко, че дъждът спря.
— Частейн — върна се на темата Бош. — Някой му е запушил устата. Жалбата била отхвърлена. После Елайъс завежда делото и накрая призовава Частейн за свидетел. Частейн не иска да даде показания. Защо?
— Може да е приемал клетвата сериозно и да не е искал да лъже.
— Сигурно има още нещо.
— Питай го.
— Елайъс е имал свой човек в центъра „Паркър“. Мисля, че е бил Частейн. Нямам предвид само този случай. Дълго време го е снабдявал с информация. С всякаква информация. Мисля, че е бил Частейн.
— Странно. Ченге, което мрази ченгетата?
— Да.
— Но ако той е бил вътрешният човек на Елайъс, защо адвокатът ще го призовава за свидетел? Нали така ще го разкрие?
Това беше въпросът, на който Бош не можеше да отговори. Известно време той помълча. Накрая му хрумна нещо.
— Елайъс не би могъл да знае, че някой е запушил устата на Частейн, освен ако сам не му го е казал, нали така?
— Да.
— Така, че като го призове за свидетел и го попита за това, той ще изобличи Частейн като свой информатор.
Гаруд кимна.
— Съгласен съм.
— Даже Частейн да отречеше, Елайъс би могъл да му зададе въпросите така, че пак да постигне своето — в случая да разкрие истината на съдебните заседатели.