— А също и в центъра „Паркър“ — каза Гаруд. — Частейн щеше да бъде изобличен. Въпросът е защо му е на Елайъс да разкрива източника си? Нали му е помагал толкова време. Защо да се отказва от него?
— Защото това е бил най-важният му случай. Този, който е щял да го издигне на национално равнище. Да го показват по националните мрежи и така нататък. Щял е да го направи много известен. Тази цел си е струвала да загуби източника си. Всеки адвокат би го направил.
— И с това съм съгласен.
Следващата част остана неизречена. Основният въпрос — какво би направил Частейн, за да предотврати публичното си разкриване? За Бош отговорът беше очевиден. Ако го разкриеха не само като информатор на Елайъс, но и като следователя, фалшифицирал заключенията от следствието по жалбата на Майкъл Харис, той щеше да е опозорен и в управлението, и извън него. Бош беше уверен, че Частейн е способен да извърши убийство, за да не го допусне.
— Благодаря, капитане — каза той. — Трябва да вървя.
— Това няма значение, нали разбираш?
Хари го погледна.
— Какво?
— Няма значение. Изявлението за медиите вече е направено, пресконференцията е дадена, случаят е приключен и градът е готов да избухне. Мислиш ли, че на хората в Саутсайд им пука кое ченге е убило Елайъс? Не дават и пукната пара. Вече получиха каквото искаха. Частейн, Шиън — няма никаква разлика. Важното е, че го е извършило ченге. И ако се опиташ да вдигнеш шум, просто ще добавиш масло в огъня. Само се опитай да споменеш за Частейн. Много хора ще пострадат и ще си загубят работата, само защото са искали да предотвратят всичко това. По-добре помисли, Хари. На никой не му пука.
Бош кимна. Разбираше какво иска да каже капитанът. „Съгласявай се, за да се съгласяват с теб.“
— На мен ми пука — отвърна той.
— Това достатъчно основателна причина ли е?
— Ами Частейн?
На светлината на цигарата Бош видя, че на лицето на Гаруд плъзва лека усмивка.
— Мисля, че Частейн заслужава да бъде наказан. Някой ден и това ще стане.
Тези думи съдържаха друго послание. Хари си помисли, че разбира и него.
— Ами Франки Шиън? Ами неговата репутация?
— Да — кимна Гаруд. — Франки Шиън беше от моите хора… но сега е мъртъв и семейството му вече не живее тук.
Бош не каза нищо, но отговорът не го задоволи. Шиън беше негов приятел и партньор. Опозоряването му засягаше и самия него.
— Знаеш ли какво ме безпокои? — попита капитанът. — И може би ще си в състояние да ми помогнеш. Нали с Шиън някога бяхте партньори?
— Какво ви безпокои?
— Онзи пистолет, който Шиън е използвал. Не е твой, нали? Зная, че са те питали за това.
— Не, не е мой. На път за вкъщи минахме през тях. За да си вземе някои неща. Трябва да го е взел тогава. Момчетата от ФБР сигурно са го пропуснали, когато са претърсвали къщата му.
Гаруд кимна.
— Чух, че ти си съобщил на жена му. Пита ли я за пистолета?
— Да. Каза, че не знае нищо, но това не…
— Няма сериен номер — прекъсна го капитанът. — Всеки знае какво означава това.
— Да.
— И точно това ме безпокои. Познавах Шиън от много години. Отдавна работеше при мен. Никога не съм си мислил, че е от хората, които биха използвали незаконно оръжие… Питах неколцина от другите момчета — особено онези, които са му били партньори, след като ти се премести в Холивуд. Не са чували нищо. Ами ти, Хари? Ти най-дълго си работил с него. Някога носил ли е друг пистолет, освен служебния?
И тогава Бош разбра. Все едно, че го бяха ударили в гърдите. Не знаеше Франк Шиън да е носил незаконен пистолет по време на работа. Беше прекалено честен за това. А в такъв случай нямаше логика да крие незаконно оръжие у дома си. До този момент очевидният отговор му беше убягвал.
Спомни си, когато седеше в автомобила си пред къщата на Шиън. Фаровете, които бе видял в огледалото. Частейн. Беше ги проследил. За Частейн живият Шиън представляваше единствената опасност да бъде разкрит.
Замисли се за думите на съседката, че от къщата му било стреляно три-четири пъти. Вече не можеше да става въпрос за самоубийство на пияно ченге. Това беше добре пресметнато убийство.
— Скапаняк — промълви Бош.
Гаруд кимна. Беше успял да го изведе до края на пътя, където самият той очевидно вече се намираше.
— Сега разбираш ли как можем да проверим? Бош се опита да събере мислите си. Накрая кимна.
— Да.
— Добре. Ще телефонирам. Ще наредя на дежурния долу да ти даде да погледнеш книгата. Никакви въпроси. Така ще си сигурен.
Хари кимна. После отвори вратата. Без да каже нищо повече, излезе навън и закрачи към автомобила си. Накрая се затича. Не знаеше защо. Нямаше закъде да бърза. Вече не валеше. Просто знаеше, че трябва да направи нещо, за да не закрещи.