— Вие казвате, че са били ченгета — заключи Бош. — Засега това не ни е известно. Прекалено е рано да имаме представа за мотива. Още сме във фазата на събиране на информация. Но скоро ще пристъпим към анализите и ще обърнем внимание на всяко ченге, което има дори и най-далечна причина да мрази съпруга ви. Давам ви думата си. Зная, че в тази категория ще попаднат мнозина.
Той зачака. Майката и синът седяха един до друг на диван, тапициран с дамаска на жизнерадостни растителни мотиви. Младежът стисна очи като дете, което се надява да избегне някакво наказание. Тежестта на чутото едва сега го притисна и той започваше да осъзнава, че никога повече няма да види баща си.
— Знаем, че това е ужасен удар за вас — тихо каза Бош. — Бихме искали да съкратим този разговор, за да останете насаме. Но трябва да ви зададем няколко въпроса, които могат да ни помогнат.
Той изчака, но никой не възрази.
— Основното, което не успяхме да разберем, е защо господин Елайъс е пътувал с Ейнджълс Флайт. Трябва да изясним къде е…
— Отивал е в апартамента — без да отваря очи, го прекъсна Мартин.
— Какъв апартамент?
— Имаше апартамент близо до офиса си, за да може да остава там, когато има дело или когато се готви за процес.
— Там ли щеше да остане тази нощ?
— Да. И не само днес, а цялата седмица.
— Щяха да го посетят някакви хора от полицията-каза Мили Елайъс. — След работа. Щеше да остане до късно в офиса, а после да се прибере в апартамента.
Бош изчака с надеждата някой от двамата да добави нещо повече за тази уговорка, но синът и майката мълчаха.
— Телефонира ли ви, за да съобщи, че ще остане там? — попита той.
— Да, винаги ни предупреждаваше.
— Кога ви телефонира? Имам предвид този път?
— През деня. Каза, че ще остане в офиса до късно и че ще работи в събота и неделя. Нали разбирате, за да се подготви за процеса в понеделник. Каза, че щял да се опита да се прибере вкъщи в неделя за вечеря.
— Значи не сте го очаквали тази вечер, така ли?
— Точно така — отвърна Мили Елайъс. Гласът й прозвуча предизвикателно, сякаш бе доловила някакъв скрит смисъл във въпроса на Бош.
Той кимна, за да я увери, че не се опитва да намекне каквото и да е. Поиска адреса на апартамента и се оказа, че се намира в жилищен блок, наречен „Плейс“, точно срещу Музея за модерно изкуство, оттатък Гранд Стрийт. Хари си извади бележника и го записа.
— Госпожо Елайъс — каза той, — спомняте ли си поточно кога за последен път разговаряхте със съпруга си?
— Беше почти шест часът. Винаги ми звъни тогава, за да ми каже да го имам предвид за вечеря.
— Ами вие, Мартин? Кога за последен път разговаряхте с баща си?
Мартин отвори очи.
— Не зная, човече! Трябва да има поне два дни. Но какво значение има това? Вие знаете кой го е извършил. Някое ченге.
По лицето му започнаха да се стичат сълзи. На Бош му се искаше да е някъде другаде. Където и да е.
— Дори и убиецът да е ченге, Мартин, имате думата ми, че ще го открием. Няма да му се размине.
— Естествено — без да поглежда към него, отвърна младежът. — Давал ни думата си. Ами Вие какъв сте, по дяволите?
Това накара Бош да помълчи малко, преди да продължи.
— Още няколко въпроса — каза накрая той. — Господин Елайъс има ли кабинет тук?
— Не — отговори синът. — Не работеше вкъщи.
— Добре. Следващият въпрос. През последните дни или седмици споменавал ли е за конкретна заплаха или за човек, който според него е имал намерение да го убие?
Мартин поклати глава.
— Но винаги казваше, че някой ден ченгетата ще го очистят. Ченгетата са…
Бош кимна — не в знак на съгласие, а просто за да покаже, че разбира.
— И един последен въпрос. При Ейнджълс Флайт е била убита и жена. Изглежда не са били заедно. Казва се Каталина Перес. Това име говори ли ви нещо?
Той плъзна поглед по лицата на майката и сина. И двамата го гледаха безизразно.
— Добре.
Бош се изправи.
— Сега ще ви оставим. Но ще се наложи или аз лично, или други детективи пак да поговорят с вас. Навярно по-късно днес.
Никой не му отговори.
— Госпожо Елайъс, можете ли да ни дадете снимка на съпруга ви?
Жената вдигна поглед към него. Лицето й изразяваше дълбоко смущение.