— Ами, както казах, приказвали с онзи тип Елдридж Пийт и претърсили района около мотрисите. И горе, и долу. Те…
— Открили ли са гилзи?
— Не. Убиецът е бил особено внимателен. Събрал е всички гилзи. Обаче със сигурност ни е известно, че е стрелял с деветмилиметров пистолет.
— Откъде знаете?
— Втората жертва, жената. Има изходна рана. Куршумът е рикоширал в стоманения корниз на прозореца, сплескал се е и е паднал на земята. Прекалено е смачкан, за да бъде подложен на изследване, но въпреки това е ясно, че е деветмилиметров. Хофман предполага, че е изстрелян от полицейски пистолет. Ще трябва да се надявате на по-добър куршум след аутопсиите, за да направите балистична експертиза. Ако изобщо стигнете дотам.
Страхотно, помисли си Бош. Това беше калибърът, който използваха ченгетата. И да спре, за да събере гилзите наистина бе умно от страна на престъпника. Нещо, което се срещаше изключително рядко.
— Според тях — продължи Гаруд, — Елайъс е бил убит отдолу, докато се е качвал на мотрисата. Появява се оня тип и първо го гръмва отзад.
— Отзад ли? — попита Едгар.
— Точно така. Първият куршум е попаднал в гъза му. Разбирате ли, Елайъс тъкмо се е качвал, така че е бил няколко стъпала над равнището на тротоара. Убиецът се приближава отзад и насочва пистолета точно в гъза му.
— А после? — попита Бош.
— Ами, ние смятаме, че Елайъс е паднал и навярно се е извъртял, за да види кой го напада. Той вдига ръце, но престъпникът пак стреля. Куршумът пробива едната му длан и попада в лицето му, точно между очите. Това сигурно е и причината за смъртта. Елайъс вече оканчателно пада. По очи. Убиецът се качва на мотрисата и го гръмва още веднъж, този път от упор в тила. После вдига поглед и вижда жената, може би не е очаквал да има някой. Стреля по нея от около метър и половина. Улучва я смъртоносно в гърдите. Няма свидетели. Престъпникът взима портфейла и часовника на Елайъс, събира гилзите и изчезва. Няколко минути по-късно Пийт открива труповете. Вече знаете всичко, което ми е известно.
Бош и партньорите му дълго мълчаха. Нещо в разказаната от Гаруд история не се връзваше, но Бош все още нямаше достатъчно данни от мястото на престъплението, за да оспори думите му.
— Прилича ли на грабеж? — накрая попита той.
— Поне на мен ми прилича. Познавам хора от южните квартали, които няма да поискат и да чуят за това, но така изглежда.
Райдър и Едгар мълчаха.
— Ами жената? — попита Бош. — Била ли е ограбена?
— Май че не. Това ме кара да си мисля, че убиецът не е искал да се качва на мотрисата. Във всеки случай, набелязал си е предварително адвоката — онзи с костюма за хиляда кинта. Той е бил целта му.
— Ами Пийт? Чул ли е изстрелите, писък, изобщо нещо?
— Казва, че не бил чул нищо. Електрическият генератор бил точно под пода на стаята и по цял ден вдигал шум като асансьор, затова носел слушалки. Нямало как да чуе нещо.
Бош заобиколи колелата и погледна към контролния пулт. Чак сега забеляза, че над касовия апарат е монтиран малък видеодисплей с разделен на четири части екран, който показваше картина от Ейнджълс Флайт — от камерите в двете мотриси и над всяка от спирките. В единия ъгъл на фокус беше вътрешността на Оливет. Хората от екипите за оглед на местопрестъпление продължаваха да работят.
Гаруд се приближи откъм другата страна на колелата.
— Нямате късмет — каза той. — Камерите предават само на живо, не записват. Целта им е операторът да може да проверява дали всички са седнали, преди да задейства мотрисите.
— Не е ли…
— Не е проверил — предугадил въпроса му, го прекъсна Гаруд. — Само погледнал през прозореца, сторило му се, че мотрисата е празна, и я качил горе, за да може да я заключи.
— Къде е той?
— В центъра „Паркър“. При нас. Предполагам, че ще трябва да дойдеш и лично да поговориш с него. Ще поставя охрана, докато успееш да наминеш.
— Някакви други свидетели?
— Нито един. В единадесет вечерта тук е истинско мъртвило. „Гранд Сентръл Маркет“ затваря в седем. Няма нищо друго, освен няколко офис-сгради. Две от моите момчета бяха готови да влязат в съседния блок, за да разпитат хората, но после идентифицираха трупа и се отказаха.
Бош замислено закрачи из тясното помещение. До този момент не беше направено почти нищо, а от откриването на труповете вече бяха изтекли четири часа. Това го безпокоеше, въпреки че разбираше причината за забавянето.
— Какво изобщо е правил тук Елайъс? — попита той Гаруд. — Открили ли са преди да прекъснат следствието?
— Ами, трябва да е искал да се качи на хълма, ти как смяташ?