Бавно навлезе с намерението да обиколи гората и да подмами пора обратно в клетката. Сигурно се бе покатерил на някое дърво. Ролан бе забелязал острите му нокти, когато порът се изправи в клетката още като бяха в разсадника.
Имаше нежни, розови длани, почти човешки, с малки възглавнички на всеки пръст и свободно движещ се палец. Изведнъж сърцето му подскочи: — само на няколко крачки от себе си видя пора, изправен в тревата, душещ. Бризът духаше към него и Ролан разбра, че бе надушил кръвта. Той се спря и протегна месото напред.
Повдигайки се внимателно, после напредвайки едва, порът се приближи, очите му се стрелкаха, като че ли се пазеше от възможни врагове. Изненада го бързината, с която порът захапа суровото месо със зъбите си и го издърпа. Задъвка, главата и врата му се движеха с конвулсии, докато свиваше гъвкавото си тяло, червеникаво-кафявата козина по гърба му се изправяше. Бифтекът беше погълнат, порът погледна с признание Ролан и за-облизва с розовото езиче лицето си.
Първият му подтик бе да се върне в кухнята за още. Но реши, че ще е по-добре да се отдалечи тихо, така че да не обезпокои пора.
— Почакай! Или ела с мен — му каза тихо, защото му се искаше да го върне обратно в клетката. Скоро щеше да се стъмни, не му се искаше да го изгуби.
Порът го последва до края на поляната и зачака. Ролан отиде до кухнята и отряза още месо, после внимателно гребна кръв от хартията под месото и я изсипа върху чинийката, като изнесе всичко това навън. Порът стоеше на мястото си, вдигнал едната си лапа в очакване. Доближи чинийката с месото, първо опита кръвта, после я излочи като коте млякото си. Ролан се засмя. Порът го погледна, облиза отново лицето си, стисна със зъби месото и го завлече в тревата, но като видя клетката, се отправи към нея.
Ролан остана много доволен. Изглежда, нямаше да има нужда от лука в джоба му. А и порът влезе в клетката по собствено желание. Ролан затвори вратичката.
— Ще ти викам Хари. Харесва ли ти това име? Хари.
Ролан учеше английски и знаеше, че Хари е умалително име на Хенри и че английската Hair1 се произнася по същия начин, затова името му се струваше подходящо.
— Ела да ми видиш стаята! — И Ролан вдигна клетката.
Вкъщи се натъкна на Антоан, който слизаше по стълбите.
— Месьо Ролан, майка ви каза, че не иска това животно вкъщи — каза Антоан.
Ролан се изпъна. Не беше дете, за да го учи един слуга какво да прави.
— Да, Антоан. Но аз ще говоря с майка ми по въпроса — отвърна той с възможно най-дълбокия си глас.
Постави клетката на пода в средата на стаята и отиде в хола на телефона. Набра номера на най-добрия си приятел в Париж, но се наложи първо да говори с майка му, после се обади и Стефан.
— Имам нов приятел — каза Ролан, като се опитваше да говори с чужд акцент. — С големи нокти и пие кръв. Познай какъв е?
— М-м, вампир? — попита Стефан.
— Топло… Майка ми идва, затова не мога да говоря много — каза бързо Ролан. — Пор е. Името му е Хари. Кръвопиец! Убиец! Може би ще го доведа в Париж! Довиждане, Стефан!
Мадам Льомоание бе вече изкачила стълбите и се отправи към хола, при Ролан.
— Ролан, Антоан ми каза, че си донесъл това животно вкъщи. Говорихме, че ще можеш да го държиш само ако живее в градината.
— Но градинарят ме предупреди да внимавам да не настине, мамо, вечерно време е студено.
Майка му тръгна към стаята му. Ролан я последва.
— Виж, ще спи в дупката си. Съвсем е чист, мамо. Ще стои в клетката. Какво лошо има?
— Сигурно ще го пуснеш навън. Познавам те, Ролан.
— Но аз ти обещавам, че няма. — Ролан сам не вярваше на обещанието си и знаеше, че майка му също не му вярва.
Минута по-късно той с нежелание понесе Хари, скрит в сеното, надолу по стълбите към градината. Хари сигурно спи като пън, мислеше Ролан, спомняйки си какво му бе разказал собственикът на разсадника за поровете — често заспивали притиснати до жертвата си, за да се топлят, след като са изпили кръвта им. Тази първичност го вълнуваше. След като майка му се прибра вкъщи (през цялото време го гледаше от кухненската врата), Ролан отвори клетката, размести сеното и оттам се показа Хари, повдигайки сънено глава. Ролан се усмихна.
— Хайде, можеш да спиш в стаята ми. Тази вечер ще си направим една шега — прошепна Ролан.
Той вдигна Хари и намести обратно сеното. Хари лежеше отпуснат и невинен в ръцете му. Откопча ризата си, скри го в нея и отново я закопча. Затвори клетката и пусна резето.
В стаята си Ролан взе един празен куфар от гардероба, сложи вътре няколко пуловера, после постави Хари, като с ръкава на единия от пуловерите подпря капака на куфара Взе чист пепелник от масата в хола, напълни го с вода от банята и го постави до Хари.