— Оставете се доброволно да ви обезоръжа, иначе ще стрелям!
— Що за глупост е това!…
Докато Джим произнесе тези думи, Стария Боб му отне пистолета и ножа.
— Полиция! — каза късо мъжът с револвера.
На Джим не му остана нищо друго, освен да подаде ръцете си да му сложат белезниците.
— Ти знаеше ли за това? — изсъска той към Стария Боб. — Сега чак разбирам поговорките ти!
— Тогава сме добре! — отвърна Боб без съчувствие. — Защо стреля върху моя приемен син Хари? Никога няма да ти простя това, престъпнико! Сега Хари избяга с коня си и никога вече няма да се върне. Лека нощ!
Стария Боб си отиде.
Той се приближи до своя фургон, влезе вътре и се отпусна на един стол. Не запали лампата. Сред тъмнината, останал сам със себе си, той неочаквано заплака.
Когато изплака всичките си сълзи, той избърза до конюшнята при своите магарета. Погали ги едно подир друго и им заговори за новия номер, който трябваше да подготви сега. Увери животните, че занапред ще работи съвсем сам с тях, и си представи как хората ще се смеят, когато той ще се яви предрешен като магаре и ще се опита да подражава на скоковете на истинските магарета. Въпреки мъката, утаила се в дъното на детските му очи, той отново започна да се усмихва.
Сбогува се със своите магарета, отиде да спи и съвсем не обърна внимание на бъркотията, която цареше в района на цирка чак до рано сутринта.
Между зрителите, които напуснаха цирка последни след представлението, бяха и семействата Смит и Финли. Те искаха да оставят напиращата към изходите човешка тълпа да се излее.
— Никога в живота си вече няма да отида на цирково представление — каза леля Бети напълно изнурена и разстроена.
Капчиците пот си бяха издълбали малки вадички през пудрата по челото й. Устничките на Кейт трепереха и от очичките й капеха сълзи. Дъглас стоеше рицарски до нея. Госпожа Финли кашляше в пристъп на астмата си, затова двете семейства се сбогуваха много набързо.
Когато семейство Смит отново седеше във файтона и конете потеглиха, Самюел Смит взе своята малка дъщеричка на коленете си. Детската главица се облегна на рамото му.
Щом стигнаха къщата с градината, сложиха Кейт в леглото. Баща й й каза лека нощ с много любов и тя се престори, че заспива, за да го успокои.
Леля Бети помоли Самюел Смит да дойде при нея тъй като никак не се чувствувала добре, може би би било по-добре да повикат лекар? Ала Смит я посъветва да вземе обичайните лекарства за сърцето си и успя да я остави на грижите на старата домашна прислужница.
След като се освободи по тоя начин от грижата за леля Бети, той излезе още веднъж от къщи. Беше дал нареждане на кочияша да го чака и така сега скочи във файтона и заръча да карат в бърз ход, доколкото движението и натрупването по улиците позволяваше това. Отиваше в инспекцията на полицията.
Като жител на града и племенник на една твърде уважавана леля, Самюел Смит веднага бе въведен при един от отговорните инспектори.
— И вие ли имате да допълните нещо за катастрофата, господин Смит? — беше първият въпрос на мъжа, който седеше пред Смит зад една гола писмена маса.
— За каква катастрофа? — попита Смит, предугаждайки нещо лошо.
— Главният надзирател Франк Елис е бил убит, навярно от някой от индианците. Когато ние научихме за убийството, цялата индианска трупа вече беше избягала. Досега не сме хванали нито един.
Смит си пое с мъка въздух.
— И конете им ли ги няма?
— Три коня няма. Другите са оставени. Работата е била подготвена прекрасно и изглежда, съгласуваността сред червенокожите за жалост е била безупречна. Явно по-голямата част от трупата е напуснала района тайно още преди на манежа да настане суматохата и целият персонал да е бил насочил вниманието си към бурята. Накрая са избягали оня баща заедно със сина си, наричани Топ и Хари, и един трети индианец.
— Как се наричат Топ и Хари всъщност? Към кое племе принадлежат?
— Откъде можем да разберем сега това!
— В такъв случай не може да се предполага нищо и за посоката на бягството им. Третият индианец беше един от онези дакота, които бяха нападнали фермата на моята майка в Минесота, застреляли майка ми и подпалили фермата.
— Ако той ни беше паднал в ръцете, ние щяхме да го убием, ала за жалост не можахме да го хванем, а ако той наистина е от Минесота, значи, без съмнение познава всички местенца, където би могъл да се скрие. Смит преглътна. Той бе очаквал малко по-съчувствен отговор, ала не искаше да покаже, че се е разчувствувал.
— Може би вождът на каубойската трупа знае по-вече нещо за Топ и Хари. Той е работил заедно с тях.