Когато три часа след полунощ вятърът разгони облаците, ездачите отново се приготвиха за път. Животните вече бяха станали неспокойни, тъй като надушваха вълци. Те сами напираха да се махнат оттук.
Така сред трудности Матотаупа и Харка опознаваха страната, където смятаха да живеят занапред. Хората обаче, които щяха да намерят там, те все още не познаваха до този ден.
Информация за текста
© 1962 Лизелоте Велскопф-Хенрих
© 1964 Цветанка Калудиева, превод от немски
Liselotte Welskopf-Henrich
Harka, der Sohn des Häuptlings, 1962
Сканиране, разпознаване и редакция: az_vankata, 2008
Публикация:
Велскопф-Хенрих, Лизелоте. Синовете на Великата мечка
Роман [за юноши]. Т. 1 — [3. изд.]
Прев. от нем. Цветана Узунова-Калудиева
Еврика-АВИ; Гулев, София, 1992.
Т. 1. Харка — синът на вожда. — 1992. — 424 с.
1. изд. 1964 на изд. „Народна култура“ в сер. „Юношески романи“.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5134]
Последна редакция: 2008-01-27 20:05:37