Спътниците ни на платформата май не ни забелязваха, но когато някои от тях слязоха на петия етаж, веднага им провериха значките. Останалите се изнизаха на седмия и бяха огледани още по-внимателно.
Щом отново се заизкачвахме, наведох се към ухото на Корил, за да надвикам дрънченето и тракането:
— Значките!
Кимна и тупна по кобура си. Трябваше да си пробиваме път с груба сила… и след първия изстрел щеше да настане невъобразим ужас. Щом потеглихме от деветия етаж, нашият предводител прошепна:
— Стреляйте, щом видите мишена!
На следващия — последния, до който можеше да се стигне толкова лесно — ни чакаха осем копои с твърде зловещи наглед пушки в ръце. Дори да не ни подозираха, очевидно имаха заповед да гръмнат всеки и при най-дребната провокация.
Щом главите ни се показаха над равнището на пода, аз викнах сърдито:
— Я по-кротко! Да не ни очистите!
Естествено те се поколебаха и ни дадоха безценната секунда предимство. Всички едновременно натиснахме спусъците на лазерните си пистолети. Онези насреща нямаха и нищожен шанс при такава стрелба.
— В коридора! — изрева Корил. — Без сигнал, че всичко е наред, тази гадост пада като камък!
Скочихме, още преди подът на платформата да се изравни с етажа. Тъкмо навреме, защото вече нямаше кой да блокира механизма и асансьорът рухна с грохот надолу.
Кей се озърна към зейналата шахта зад нас и цъкна с език недоволно.
— На косъм…
Водачът ни се оглеждаше напрегнато. След миг-два каза:
— Това е първият защитен пост преди горните етажи. Оставили са тук поне петдесет войници. Съмнявам се, че ще успеем да стигнем дори до стълбата, без да ни пръснат на мръвки. Парк, Дарва, Кира — стойте по средата на кръга. Не отвръщайте на огъня. Наглостта и обикновените оръжия вече няма да ни послужат.
Прав беше и ние побързахме да се скупчим, а маговете ни заобиколиха. Но нито аз, нито Дарва прибрахме оръжията си в кобурите. В такъв хаос знае ли човек какво ще се случи? Засега оставихме ненадминатите в занаята да си вършат работата. Само едно не ми даваше мира — ако някой от тях се спънеше и паднеше, един от нас тримата трябваше веднага да заеме мястото му. Иначе вместо кръга от магове първа степен, грижливо подбрани от Корил, щяха да останат само отделни майстори, които непременно биха опазили себе си, но не и останалите.
Кръгът се образува тутакси, но не тръгнахме веднага. Свързването на толкова могъщи умове изисква невероятно съсредоточаване. Досещах се защо Дарва гледаше толкова недоумяващо — очакваше нашите невидими засега противници да ни нападнат, а това все не ставаше. Не беше трудно да й обясня — коридорът продължаваше само още двайсетина метра и трябваше да завием наляво или надясно. За да стигнем до целта си, щяхме да поемем наляво. Асансьорът вече беше недостъпен за нас, на всички долни етажи гъмжеше от войски, а не можехме и да останем на място, защото платформата току-виж се върнала с някое хубаво взривче… Всеки офицер с малко мозък в главата би оставил хората си да ни чакат в засада, вместо да си търсят белята в късия коридор, където бихме ги разстрелвали от упор.
— Уа е едно — напяваше Корил. — Уа е едно…
Другите повтаряха, докато гласовете им се сляха. Всичко това ми се виждаше голяма дивотия. Спомних си обаче как Тали Кокул, достигнал едва до четвърта степен, бе останал невредим при стрелбата в Бурже. А тази група го превъзхождаше несравнимо — съчетаната воля и изкуство на най-силните магове извън Синода! Изведнъж за малко да се плесна по челото. Ами че пред мен май стоеше бъдещият Синод, стига да минем през стената от куршуми и още кой знае какви гнусотии, да не говорим пък, че сегашният ни чакаше с нетърпение един етаж по-горе…
Но дори аз долавях огромната мощ на кръга. Обкръжаваше ни плътна преграда от уа. Скоро щяхме да проверим колко добре отблъсква опасностите това немислимо магнитно поле… защото тръгнахме напред.
Разбира се, копоите ни чакаха и в двата края на коридора. Щом завихме наляво, после надясно, без да нарушаваме плътния си строй, онези от десния край запристъпваха след нас. Трябва да призная, че бяха много хладнокръвни и си разбираха от работата. Оставиха ни да направим двайсетина крачки по последната отсечка, дълга към седемдесет метра, преди да натиснат спусъците. Двамата с Дарва трепнахме, спряхме неволно при първия оглушителен залп… и едва не погубихме всички, защото другите щяха да се спънат в нас.