Изстреляха примитивни, но достатъчно мощни куршуми, за да се разхвърчат парченца боя и по стените да зейнат стотици дупки. Сякаш и въздухът придоби твърдостта на метал. А ние продължавахме кротко напред и дори случайните рикошети не ни причиняваха зло.
По средата на коридора маговете спряха. Доколкото виждах, бяха изпаднали в странен унес и изобщо не забелязваха страшния порой от куршуми. А ние тримата неволно гушехме глави в раменете си и потръпвахме.
Скоро разбрахме причината за спирането. Кръгът излъчи във всички посоки немислимо напрегната вълна от енергия на уа. Беше направо заслепяваща за новите ми сетива. Изглеждаше жива, яростна стихия — като буйствалия навън табар. Нахлу към войниците и се вкопчи в оръжията им.
Все някой ден ще проумея как физически беше възможно онова, което последва. С оръжията стана, общо взето, същото, каквото щеше да сполети мен и Дарва, ако бяхме опитали наведнъж да се отървем от излишната телесна маса при обратното ни преобразяване. За миг се отдели много топлина, а патроните в пълнителите на тези пушки бяха с експлозивен заряд…
Започнаха да избухват в ръцете на нашите противници. Чуха се писъци на болка, неколцина вбесени копои се втурнаха към нас слепешката с надеждата да разкъсат кръга. Лазерните ни пистолети изобщо не бяха засегнати. Стреляхме внимателно между главите на маговете и не допуснахме никого наблизо. От такова разстояние дори Дарва нямаше как да пропусне целта. Ухили се доволно и ми намигна. Озърнах се — Кира гледаше все така безстрастно. Да върви по дяволите! Какъв смисъл има да си много печен в нещо, ако не се изкефиш?
Пак тръгнахме напред; ние тримата бяхме нащрек. Все някой можеше да се метне отгоре ни иззад множеството затворени врати. Не се намери такъв смелчага. Стигнахме до опустяла барикада пред стълба, чиято ширина бе недостатъчна, за да побере кръга ни, а и не можехме да видим дали горе не ни чакат. Който и да бе измислил тази подредба, знаел е какво иска да постигне!
Бръкнах в раницата си и извадих четири малки сребристи кълба с тънка метална ивица по средата. По безмълвна заповед на Корил кръгът се разпадна и маговете заеха отбранителна позиция в края на коридора, откъдето само допреди секунди се опитваха да ни разпердушинят.
В този миг един войник се изтърколи по стъпалата и започна да стреля. Чух внезапно пресекнал крясък; Кира се намеси мълниеносно и почти го преряза на две с лазерния си пистолет. Мъжът се свлече в кървава купчина.
Без да се озъртам за възможни жертви сред нас самите, аз скочих към стълбите, завъртях пръстена на първото кълбо и го метнах нагоре. Не чаках, а повторих операцията с второто. Първото избухна, преди още да съм запратил третото. Трясъкът и ударната вълна едва не ме отхвърлиха към коридора. С мъка се задържах на крака и побързах да се отърва от последните две кълбенца. Чак тогава се обърнах за миг.
Макар и магове първа степен, бяха си хора от плът и кръв. Онзи прежалил се идиот успя да ги свари неподготвени. Кей несъмнено беше мъртъв, а Кругар притискаше длан към ребрата си отдясно и между пръстите й се процеждаха струйки кръв. Оставахме седмина годни за сражение, при това — само четирима магове. Но нима можехме да се откажем точно сега?
Бяхме се забавили прекалено, за да разчитаме на гранатите. Кира обаче препусна като побеснял кон по стъпалата и всички я последвахме на бегом с оръжие в ръце, временно изоставяйки ранената Кругар. Единствената ободряваща мисъл, която мина през главата ми, беше, че няма как да ни задушат с газ по тези стълбища и коридори.
Почти очаквах да не заваря Кира горе, ала тя стоеше невъзмутимо до труповете на още двама войници. На теория ни оставаха три етажа до покоите на Еолия Матузе, но се бяхме измъкнали от отбранителния периметър и навлизахме сред жилищата, кабинетите и лабораториите на Синода и висшите местни бюрократи.
Единадесетият етаж приличаше на хотел със заключени стаи. Приятно, модерно, изискано… Корил спря да си поеме дъх.
— Кругар е достатъчно добре да се позакърпи сама, а може би и да попречи на всеки, който реши да ни нападне в гръб. Уф! Вече не съм млад, няма спор. — Той въздъхна. — Е, поне войниците няма повече да ни досаждат. Мисля, че ще преминем необезпокоявани този коридор, но за всеки случай стреляйте по всичко, което шавне.