— Що за салонни фокуси, Дитер?! — укори го Корил. — Смятах, че нямаме нужда от евтини демонстрации помежду си.
— Никакви фокуси — наперено го увери една от жените. — Вече не сме, каквито ни помниш. Постигнахме безсмъртие и телата ни не отстъпват по мощ на нашето уа. А по бистрота и бързина на умовете надминахме неимоверно хората.
— А, ето как Владетелката си е осигурила вашата преданост — ухили се старецът. — С телата на роботи, направени от пришълците. Служите й, защото сте програмирани за това! Вярно, вече не сте хора… а машини.
— Не сме машини — поправи го Корман. — Между другото, за пръв път чувам някой да произнася думата „програмиран“ като ругатня, но и в това не си прав. Сами решихме да се отървем от теб. По своя воля! И не съжаляваме. Ако пожелаем, можем веднага да се махнем от тази планета. Микробите в нашите тела ще умрат, както у всеки, напуснал Диаманта, но ще си останем живи и здрави… и пак ще бъдем свръхчовеци.
— Може ли… да поогледаме новите ви засукани дрешки? — осведоми се Корил и никой от нас не се усъмни, че не говори за одеждите им.
— Колкото искате. Способни сме да заблудим всеки скенер, да минем успешно който и да е тест. Разглеждайте ни на воля. Явно сте много силни, щом стигнахте дотук, само че по-добре не опитвайте подли номера. Ще съжалявате.
Корил го изгледа обиден.
— Нима бих си позволил да оскърбявам твоята интелигентност?
Той и тримата му съратници се пресегнаха със своето уа към петимата, които все така се рееха невъобразимо във въздуха.
— Виждате колко ви превъзхождаме — продължи Корман без никакво самохвалство, сякаш отбелязваше подразбиращ се факт. — Ти си полезен човек, Тулио. Добре служеше на Харон, а и на Братството преди това. Не проумя ли, че голямата промяна вече е започнала? Нима си толкова престарял и заслепен от предразсъдъци, че обръщаш гръб на идеалите си точно когато са на път да се превърнат в жива действителност? И когато ти сам можеш да участваш в сбъдването им?
Ама че са уверени в себе си, помислих. Такова самочувствие смущава противника, но може и да се окаже фатално. Нямах представа каква адска хитрина е подготвил Корил. Повиках с недвусмислен жест Дарва и двамата заотстъпвахме към стената, за да не стоим между двете групички магове. Изведнъж забелязах нещо и прошепнах:
— Как мислиш, дали в онази ниша вляво от сцената не е скрит входът към покоите на… сещаш се кого?
Тя закима.
— Ами да, къде другаде! Кога ще се изсулим натам?
— Умното ми момиче! Нека се вкопчат едни в други. Надявам се, че няма да им е до нас. За никого не сме опасни.
— Ще чакам знак — промълви тя тихичко и двамата пак се загледахме в могъщите противници.
— Е, Тулио, какво ще кажеш? — подкани Корман. — Дава ти се шанс. На всички ви. Безсмъртни тела, откриващи великолепни възможности. И свободата да се изтръгнете от този затвор. Да властвате над цяла империя.
Корил се ухили.
— Вече си мислите за империя? А аз какъв ще бъда? Господар… или покорен слуга?
Корман вдигна рамене.
— Предишният ти пост е зает, разбира се. Но няма съмнение, че отново можеш да оглавиш Синода. И без това не ти харесваше да си Владетел.
— Вярно — въздъхна старецът. — Все пак ми се струва, че има поне две причини да не приема предложението ти. Не съм склонен да се доверя чак толкова на твоите приятелчета — пришълците, макар да съм сигурен, че няма да ме измъчват никакви съмнения, щом попадна в новото си тяло. Без да ми гарантираш обаче неприкосновеност на съзнанието, няма да се съглася. А втората причина… Помниш ли Джатик?
В първия миг Корман като че се озадачи, после се сети.
— Ами да. Онова плъхче. Преди беше маг в Скалата на диаманта. Психопат, какъвто не е попадал досега на Харон. Доколкото си спомням, убиха го в пустинята.
— Да, загина, докато се опитваше да се върне при мен. Но успя да ми разкаже достатъчно, Дитер. Видял е скъпите на сърцата ви пришълци. Я помисли — какво би могло толкова да потресе човек като него, та да го нарече „зло“? Този въпрос ме тормози вече няколко години и ме подтиква да действам.
— Зло ли? — засмя се Корман. — Създателят на култа към Разрушителя да ми говори за зло?! И какво значение имат приказките на онзи побъркан боклук? Различни са, да, дотолкова, че ще ти е трудно да повярваш. Чужда раса във всякакъв смисъл. Но… Бившият Владетел на Харон, посветен в тайните на Братството, да се пита какво е зло…