— Сега! — кресна Корил.
Смехът пресекна, когато още по-ослепителна отпреди вълна на силата връхлетя светкавично Корман. Изненадаха го и защитата му се оказа твърде рехава. Избухна в пламъци и трябваше да се извърна, за да опазя очите си.
Другите явно не разчитаха чак толкова на своята неуязвимост — все пак предишния път не бяха успели да убият Корил дори и с общи усилия. Мигновено отвърнаха на удара. Никой не поглеждаше Корман, който рухна на сцената и продължи да се топи в локвичка с разяждаща ноздрите ми воня. Всеки един от нашите магове влезе в схватка с останалите четирима в алено.
Не си представях как могат да разтопят робот като онзи, проникнал в Командването на военните системи и надхитрил най-добрите предпазни устройства на Конфедерацията. Нямах и намерение да се мотая наоколо и да задавам глупави въпроси. Бавничко се изнизах към нишата, следван по петите от Дарва. Както се надявах, никой не ни отдели и секунда внимание.
Въпреки всичко поспрях и се огледах. Вече нямаше само премерване на силите. Маговете от Синода хвърляха всичко срещу враговете си, а Корил и съратниците му изплитаха старателно подготвяна фигура. Влагаха толкова мощ и мисъл, че самият въздух между двете групички започна да се променя. Не вярвах на очите си — виждах образуването на припукващи вълни от истинска, страшна енергия. Мълниите се устремиха към четиримата в алени мантии.
— О, богове! — възкликна Дарва. — Те правят табар!
— Да се махаме! — подканих я и ние се шмугнахме в нишата.
Мястото, където влязохме, изобщо не се отличаваше с великолепието на залата. Беше мрачно и миришеше неприятно. Вътре имаше струпани мебели, също и контролен пулт за драпериите и останалите джунджурии. А в дъното наистина открихме коридор, който в единия си край стигаше до асансьор. Тръгнахме в другата посока, докато зад нас стихията буйстваше с рев и грохот. Ставащото в залата сигурно би било най-интересното зрелище в живота ми… но несъмнено и последното.
Както очаквахме, бързо намерихме дървена стълба, водеща нагоре. Поколебахме се за миг и Дарва промърмори:
— А къде е оная Кира ли, Зала ли, мътните да я отнесат дано?
Завъртях глава.
— Не знам. Изобщо не видях кога изчезна. Може още да си е там. Не мисли за нея сега.
Запристъпвах предпазливо по стълбата с готов за стрелба лазерен пистолет.
Стигнах до горната площадка и изчаках Дарва. Не знам какво или кого си представях, че ще заваря, но появата на Ятек Мора май беше най-голямата ми изненада за деня!
Шестнадесета глава
Странни случки
Дарва натисна спусъка, преди да я възпра, но концентрираната енергия явно с нищо не навреди на Мора.
Беше се пременил като в Бурже — целият в черно, макар този път да бе наметнал пелерина с тесен червен кант. И отново не можах да се насиля да го погледна право в очите.
— Приберете ги — махна той към пистолетите в ръцете ни. — Тук не вършат работа… а и нямате нужда от тях.
Въздъхнах и напъхах оръжието в кобура. Дарва направи същото, макар и доста колебливо. Набързо прецених положението и се обърнах към Мора:
— „Дирене в мрака“. Говори ли ти нещо?
Той се засмя.
— Ти пък откъде научи тази смешна парола?
— За мен я измислихте. Аз съм Парк Лакош, Момчето, което Корман хвърли на вълците преди година.
Шефът на сигурността ме изгледа развеселен.
— И защо очакваш да проявя интерес? Отдавна знам какво представлява Зала Ембуей, базата на Корил също е разкрита.
— Проблемът не е мой — отвърнах нехайно. — Възложихте ми задача и при първа възможност аз я изпълних.
Невъзмутимостта ми изглежда го накара да се замисли.
— Да, май си прав…
— Виж какво — в Бурже можех да си подвия опашката и да си гледам спокойствието, но нарочно се оставих да ме хванат, отгоре на всичко станах и преобразен. Няма значение дали информацията е остаряла, важното е, че направих каквото искахте. И мисля, че понесох твърде много неприятности, за да стана излишен точно сега.
Дарва се вторачи изумена в мен.
— Какви ги дрънкаш?
— Извинявай, миличка, но аз съм практичен човек. По-късно ще ти обясня всичко. Засега стига да заявя, че с Мора съвсем не сме врагове, както изглежда.