Тя се обърна и му изтресе намусено:
— Вашето момиченце Зала май не ви помогна с нищо, а?
Мъжът кимна, а на мен ми олекна — Дарва успешно се включваше в играта.
— Вярно, засега съм разочарован от нея — призна шефът на сигурността. — Тя с вас ли е?
— Мотае се някъде наблизо. Решихме да не гледаме фойерверките.
— Да, да, напълно ви разбирам — промълви той някак разсеяно. — Колко са онези долу?
— Корил и още трима, всичките дяволски сръчни — уверих го съвсем искрено. — И твоята кукла, разбира се, стига да е оцеляла.
— Хм… Ясно.
Долових тревога в гласа му и останах много доволен от тази проява на човешко чувство. Излъчваше такава мощ, че не очаквах да си позволи дребни недостатъци, присъщи на простосмъртните.
— Ама ти защо не отидеш да помогнеш на своите? — заяде се внезапно Дарва, също усетила безпокойството му.
— Никой не иска това от мен — сви рамене Мора. — Не съм в Синода.
— Какво?! — възкликнах. — Корил твърдеше…
— Вече ти обясних веднъж — прекъсна ме той, — че съм началник на сигурността. Не съм споменавал обаче за кого работя.
— Олеле! — ахна Дарва. — Тоя си има вземане-даване направо с пришълците!
Мора наклони глава и сякаш се заслуша.
— Представлението долу свърши — съобщи делово. — Скоро ще имаме гости. Предлагам ние тримата да се отбием в ей онази стаичка и да не вдигаме никакъв шум.
— Кой победи?
— Ако Синодът беше победил, нямаше нужда да се крием, нали?
Добър довод. Тръгнах с него, Дарва вдигна рамене и ни последва. Знаех, че още се чуди на чия страна сме сега. Аз пък се мъчех да разбера постъпките на Мора. Като главен представител на пришълците би трябвало да подкрепя Матузе, а оставяше Корил да си уреди сметките с нея…
Нямахме време за прояви на любопитство. Тъкмо затворихме вратата и чухме бавни, но равномерни стъпки по стълбата. Новодошлият като че беше изнемощял, но не се колебаеше. Само един. Не се съмнявах кой е.
Поспря на площадката и си представих как се озърта предпазливо. Накрая подмина вратата, зад която чакахме мълчаливо, и стъпките му заглъхнаха по коридора.
Обърнах се към Мора.
— Оставяш го да се разправи с нея, така ли?
— Може би да, а може би не. Но… Чакайте!
Качваше се и втори човек — много по-жизнен и пъргав. Затаихме за миг дъх, после Мора поклати глава и ни посочи отсрещната стена. Там имаше пейзаж от някакъв непознат за мен свят. Шефът на сигурността натисна скрито лостче и картината се плъзна безшумно встрани, откривайки прозорец, който явно беше огледало от другата си страна.
Видяхме огромна стая, пълна със скулптури и картини. Веднага познах някои от отмъкнатите съкровища на човешката култура. Инстинктът ми подсказваше, че пред мен са оригиналите.
На един диван седеше Еолия Матузе, облечена в съвсем обикновени панталон и блуза без ръкави. Носеше и леки сандали. Нямаше как да сбъркам, защото изглеждаше още по-добре, отколкото на познатите ми снимки. Както я гледах, беше в чудесно настроение — кръстосала крака и с цигара в дълъг мундщук. Май не очакваше неприятности.
— Тук има и звукоизолация, нали? — попитах Мора шепнешком.
— Абсолютна. Само че съм се погрижил в онази стая да поставят микрофон.
— Твърде хубава е за възрастта си — подметнах заядливо. — И тя ли е робот?
— О, не. Крепи се с магии. Засега не бих допуснал робот да стане Владетел на Диаманта.
— Че защо да нямаш само роботи наоколо? — кисело промърмори Дарва. — Така ще се отървеш от всички грижи.
— Не ти е ясно към какво се стремим — изрече той, без да се засяга. — Роботите са оръжие, а и примамка… за някои хора. Разбира се, и те имат своите недостатъци. Ценни са заради превъзходните си качества, но са сигурна гибел за човечеството с това, което биха му отнели. Някой ден ще разбереш. Сега гледайте.
— Знаеш ли какво ще стане? — не се сдържа Дарва.
Мора завъртя глава.
— Изобщо не мога да предвидя. Но поне ще е интересно. Пропуснах да ви обясня, че всичко наоколо е абсолютно неподатливо към уа. Специалните химикали дори притъпяват усета към собствените ви микроби. Сигурно се досещате, че са внесени от друга планета.
Кимнах.
— Излиза прескъпичко и затова не сте защитили целия Замък.
— Има и друго — сместа се произвежда твърде трудно, освен това може да се нанася върху малко повърхности.