— Най-досадните безсмислици, които съм чувала през живота си! Признавам, онези твари са… малко смахнати, но не и зли. А и какво е злото? Предразсъдъци на фанатични моралисти! Нали точно срещу такива се бореше, когато въртеше номера на Конфедерацията? Винаги ще се намери глупак, за когото нашите подбуди са едва ли не въплъщение на дявола. Тули, ти смяташ ли се за лош човек?
Корил не отговори. Бавно се смръзна в креслото, после се отпусна. Чашата падна от разтворените му пръсти и няколко капки вино поръсиха килима.
— Тули? — промълви Матузе мило.
Стана и се надвеси над него. Кимна доволно и заоглежда огромната стая.
— Мора! — изсъска с внезапно охладнял и властен глас. — Знам, че надзърташ отнякъде! Веднага се заеми с оправянето на бъркотията и махни тази мърша оттук!
— Тя го отрови! — изохка Дарва. — Толкова усилия, а се остави да го отрови!
— Накрая се отказа — вметнах аз. — Разбра, че не може да й навреди… а и Еолия също го знаеше.
Дарва тъжно поклати глава.
— Беше толкова силен. И с такъв остър ум!
— Колкото и да е странно, точно тези човешки качества си струва да бъдат съхранени — загадъчно се обади Мора.
— Ще разберете за какво говоря. Но не бързайте. Играта още не е свършила.
Владетелката вече кръстосваше стаята като обезумяла.
— Няма ли някой да се яви при мен?! Мора, искам онези отрепки долу да бъдат екзекутирани! И офицерите, които са виновни за атаката! Къде се дянаха всички?
— Аз съм тук — прозвуча вледеняващ женски глас зад гърба й.
Матузе се извъртя вбесена.
— Ти пък коя си?
— Ние сме новата кралица на Харон — отговори Кира/Зала и я простреля три пъти.
Владетелката се свлече със застинала на лицето й озадачена гримаса.
Аз пък стрелнах с поглед Мора.
— Разчиташе на теб да я защитиш.
Той поклати глава.
— Тъй и не разбра за кого всъщност работя.
Жената оттатък огледа трупа на Корил. Ятек Мора въздъхна и се обърна с гръб към прозореца.
— И сега какво? — попитах го.
Усмихна се.
— Зависи от теб. А оцелелите магове на Тулио могат да попълнят наскоро освободилите се места в Синода.
Дарва посочи жената в другата стая.
— Оная не става за Владетелка на Харон! Зала е тъпо нищожество, а Кира знае само да убива!
— Известно ми е. Помисли, Лакош. Ти си убиецът на Конфедерацията. Не си прави труда да отричаш. Никой друг в твоята група не подхождаше. Разчитах на догадката си, когато уредих малкия цирк в Бурже. — Махна към стъклото. — Тя и останалите като нея вече са излишни. Изпълниха предназначението си. Затова събрах малцината оцелели в Диаманта. Роботите са по-бързи, по-способни и по-трудни за премахване.
Корил мислеше, че се опитваш да станеш единственият Владетел…
— Не бях лишен от подобни амбиции, когато заповядах моите подчинени на Такана да продължат дискретно проекта, но това беше преди много години. Вече не ме интересуват дреболии.
— А Зала?
Особнякът с плашещите очи се ухили.
— Наистина зависи от теб. Кира е страхотна в онова, за което е създадена, но друго не умее. Зала… тя пък ще ти се довери. И ще има нужда от помощта на много хора, за да оправи хаоса. Ти си убиец. Тя е същата. Ще ми бъде интересно да проверя кой от двама ви е по-корав.
— Значи ми предлагаш да си опитам силите като Владетел на Харон? — промърморих, малко замаян от неочаквания обрат. Обърнах се към Дарва. — Помниш ли за какво си мечтаехме? Да променим живота тук към по-добро, да дадем цял континент на преобразените?
Тя се вторачи изпитателно в мен.
— Нима ще го направиш? Не забравяй, че тогава ще зависиш от благоволението му.
Сетих се за нещо и пак погледнах Мора.
— Видяното досега ми подсказва, че може и да не се задържа дълго на власт…
— Матузе страдаше от мании. Скоро щеше да се провъзгласи за върховна богиня на нова и единствена праведна вяра. Вече не й достигаше разсъдък да върши онова, заради което я търпяхме — да управлява Харон. А аз и моите… работодатели сме напълно безразлични към въпроса как хората на тази планета ще решават ежбите помежду си. Целите ни са… Но нека не прибързваме. От Лилит ме осведомиха какво носите в главите си — ти и другите агенти. Органични предаватели. Или се опитай да го махнеш сам, или аз ще ти помогна, ако нямаш нищо против. После ще научиш останалото. И ще решиш какво искаш. А сега ще отида да се погрижа за нашата нова кралица.