— Вече не можем да проверим има ли нещо вярно в съмненията ти. И четирите обитаеми свята са заразени.
— Това не прави проблема по-маловажен.
— Нима? Хипотезата за външния произход изглежда най-правдоподобна. Метеоритът е могъл да се пръсне на парчета, които са попаднали на планетите. И какво от това?
— Може би наистина няма значение — промърмори мъжът. — Значи сега разполагаме с информацията от Харон?
— Да.
— Жалко. Вече си мисля, че най-полезни ще ми бъдат данните от Медуза. Започвам да подозирам, че там ще намеря потвърждение за догадките си. Харон едва ли би добавил нещо ново.
— А не се ли опитваш просто да избегнеш още едно неприятно преживяване?
Инспекторът се постара да мисли безпристрастно. Така ли беше? Вярно, боеше се от поредната среща със свое огледално отражение, но себе си ли се опитваше да заблуди или компютъра?
Нагласи по-удобно креслото и се отпусна. Умната машина разположи сензорите по главата му, после вкара в организма необходимите вещества и започна прехвърлянето на информацията.
Отначало мъжът сякаш се рееше в полухипнотично състояние, сетне в ума му пак започнаха да изплуват образи. Само че сега те му се струваха по-ясни от собствените му мисли.
Лекарствата и невралните сонди бяха си свършили работата. Неговата личност и памет избледняха подобно на фон, мястото им зае почти същият човек, но — някак неуловимо различен.
— Заповядвам на агента да докладва.
Компютърът изпрати командата дълбоко в психиката му, която той, човекът, вече не контролираше.
Записващите устройства се включиха.
Мъжът в креслото прокашля. Мънкаше, пъшкаше, изричаше несвързани думи, докато съзнанието му пресяваше и подреждаше данните.
Накрая заговори.
Първа глава
Прераждане
След разговора с Крега и кратката подготовка да уредя делата си (няма да се впускам в подробности), отидох в клиниката на Сигурността. Разбира се, бях ходил там много пъти, без да знам защо точно. В клиниката се занимават почти само с програмиране на информацията, която е нужна на агента да си свърши работата, и с връщането му в нормално състояние след това. Естествено често пъти се налага да излизам извън рамките на закона (предпочитам да казвам тъй, вместо направо да изтърся, че върша незаконни деяния — просто защото нямам никакви престъпни намерения) и повечето сведения са прекалено „горещи“, за да бъдат огласени. С цел да бъдат избегнати ненужни рискове, след изпълнението на деликатната мисия всички агенти минават през изтриването й от паметта.
Може такъв живот да изглежда малко странен — размотаваш се, без да знаеш какъв си бил и какво си вършил, но той си има и добрите страни. Всеки потенциален враг — военен или политически — знае, че спомените са изтръгнати от съзнанието ти, затова си се радваш на съвсем нормално всекидневие, естествено когато си извън ограниченията на службата. Никой няма да пожелае главата ти, щом вече не си наясно каква попара си надробил и по чия воля. Вярно, усещаш празноти в мозъка, затова пък си живееш в лукс и безгрижие и харчиш, без да се замисляш за парите. Аз безделничех, плувах, играех комар, хапвах в най-добрите ресторанти, от време на време се включвах в някой полупрофесионален отбор — доста ме бива, пък и така си поддържам формата. Наслаждавах се на всяка минута, ако не броя честите преквалификации (четири до шест седмици изтезания почти като в основната военна подготовка, само че по-садистични). Съвестта не ми досаждаше особено за този живот на плейбой. Други се грижат да не омекна прекалено от толкова безделие. Завинаги присадените в тялото ми сензори следят непрекъснато и напомнят на когото трябва, ако имам нужда от малко освежаване…
А и какво ли можех да направя? На повечето цивилизовани светове хората носят такива сензори в себе си, макар и не толкова сложни и разнообразни.
Дойде ли обаче времето за следващата задача, няма как да се справиш без целия си досегашен опит. Изтриването на паметта, преди да бъде съхранена, не би било особено практично, защото агентът става все по-добър, когато не повтаря грешките си. Затуй в клиниката на Сигурността пазят същия този твой опит и при нужда ти го наливат отново в главата, та да си готов за поредното изпълнение.
Щом паметта ми се възвърнеше напълно, ставах изумен от креслото. Нима точно аз съм могъл да спретна това или онова? Знаех, че този път ще има разлика, понеже щяха да направят още една крачка в същия процес. Не само цялото ми „аз“ трябваше да се прероди в оная стая, но моите спомени щяха да бъдат натрапени на други мозъци и други тела — докато „паснат“.