Другата цел ме поставяше в горе-долу същото положение. Да издиря Владетеля на планетата, на която ще попадна, и да го убия, ако мога. Беше по-трудно, защото щях да действам на напълно непозната територия, значи имах нужда от време, а вероятно и от съюзници. Разбира се, можеше и той да ме докопа пръв, но така само би решил затрудненията на всички замесени в бъркотията. Дори мисълта за поражение ме отвращаваше. Преследването с цел убийство е най-завладяващата игра, защото или побеждаваш, или умираш, без да си принуден да понасяш факта, че си загубил.
Изведнъж ми хрумна каква е единствената разлика между мен и някой си Владетел от Диаманта на Уордън — аз съм на страната на закона, докато той… или тя — не. Само че на своя свят той е законът, а аз ще действам против него. Чудесно! Точка по въпроса на чия страна е моралът.
Разсъдих, че засега срещам едно-единствено затруднение — започвах с голям пасив. При нормална процедура щяха да ме натъпчат с цялата достъпна и подходяща за случая информация, преди да се заема с изпълнението на задачата. Кой знае защо, този път пропуснаха. Предположих, че е понеже са имали нашия оригинал в единствен екземпляр, а са изпратили копията с четири различни мисии. Процесът на прехвърлянето е достатъчно тежък за новото тяло и без допълнителните усложнения. Все пак този метод ме отпращаше далеч зад стартовата линия. Казах си кисело, че все някой е бил длъжен да помисли предварително по въпроса.
Някой наистина се бе сетил, но мина време, преди да открия до какво решение е стигнал. Около час след събуждането ми се чу тихо иззвъняване откъм люка за храната и аз застанах пред него. Почти мигновено се появи затоплен съд с тънки, пластмасови нож и вилица. Забелязах, че са самоунищожаващи се. Щяха да се разтопят в лепкава слуз след известно време, а изсъхнеха ли — да се разпаднат на прах.
Храната беше възгадна, но и не очаквах по-добра. Впрочем обогатеният с витамини плодов сок се оказа доста приятен. Насладих му се бавно и запазих пластмасовото контейнерче (направено от неразтворимо вещество), за да си сипвам вода в него. Останалото бутнах обратно зад люка и то се изпари безследно. Спретнато и чистичко.
Май не можеха да контролират само телесните ми функции и половин час след като изядох първото си блюдо като нов човек, усетих, така да се каже, повика на природата. На отсрещната стена се виждаше капак с надпис „тоалетна“, а до него имаше малка халка. Обикновено, също стандартно приспособление. Дръпнах халката, измишльотината излезе от стената и, проклет да съм, но в кухината зад нея имаше тънка като хартия сонда! Така че настаних се на чинията, облегнах се на капака и си получих едновременно облекчението и инструктажа.
Апаратчето се задействаше при допир с кожата, само не ме питайте как работеше. Не съм от техничарите. Не можеше да се сравни с психопрограмирането, но позволяваше да ми говорят и дори да ми предават образи, които само аз можех да видя и чуя.
„Надявам се, че вече преодоля шока от осъзнаването кой си.“
Гласът на Крега сякаш отекваше направо в мозъка ми и аз удивено разбрах, че дори евентуалните ми надзиратели няма как да заподозрат какво става.
„Налага се да те подготвим по този начин, защото процесът по прехвърлянето е твърде рискован. Не се тревожи — резултатът не подлежи на промяна. Но предпочетохме да ти дадем малко време, за да нагодиш мозъчните си схеми, без да те подлагаме на излишно претоварване. Е, не можем обаче да се бавим повече, докато се «донагласиш». Ще трябва да се задоволим с този метод, за което искрено съжалявам, защото си мисля, че на теб се пада изключително трудна задача.“
Чувствах как вълнението ме обзема. Предизвикателството, ах, тази хазартна тръпка…
„Твоята цел е най-близката до слънцето планета от Диаманта. И ако може да се каже, че има място във вселената, където разсъдливите се побъркват, а лудите благоденстват, това е именно Харон. Няма начин да ти обясня смислено какво ще преживееш там. Налага се да го научиш сам, пък и веднага след кацането ще се погрижат да те запознаят с новия ти свят. Но колкото и да са ограничени възможностите на това устройство, ние ще те снабдим с основно помагало, което може и да се окаже съвсем безполезно — физико-политическа карта на целия Харон“…