Наистина разликата в отношението ми се отрази много благотворно. Но ако незнайната дама очакваше да й повярвам, че властниците на Харон не знаят нищичко за миналото ни, значи имаше твърде лошо мнение за моята интелигентност.
— Ще кацнем на космодрума в Хонут след пет минути — продължи гласът й. — Там ще ви посрещнат представители на администрацията, ще получите дрехи и ще ви заведат в място за новопристигнали. Моля ви, подгответе се психически за извънредно горещ и влажен климат, а и технологичното равнище сигурно ще е по-ниско от онова, с което сте свикнали. Ограниченията, които ни налагат тукашните условия, са дори по-сурови отколкото по граничните светове. Но не изпадайте в отчаяние. И Харон има своите добри страни. Още веднъж — добре дошли в своя нов дом!
Почти никой не проговори. Явно не можехме да се отърсим толкова бързо от послушанието на затворници. И ни мъчеха пренапрегнатите нерви. Ето, започва се, повтарях си непрекъснато наум.
Щом навлязохме в атмосферата, малко се пораздрусахме, но полетът беше общо взето приятен. Совалката се спусна кротко, допря почти незабележимо повърхността, спря пред някаква сграда и се скачи с люка й.
След броени секунди контролният индикатор премина от червено в жълто, после се появи успокояваща зелена светлина. Кратко съскане и люкът се отвори.
В първия миг никой от нас не помръдна, след туй седналите най-близо се надигнаха. Въздъхнах и сторих същото.
Поне системата за скачване със совалката ми се видя доста съвременна, при това бе оборудвана с климатик! Вървях по приличащия на стъкло кръгъл коридор и можех да разглеждам околността, което никак не повдигна духа ми. Валеше като из ведро — толкова страшен порой, че почти нищо не се различаваше през дъждовната завеса.
И сградата на космодрума се оказа малка, но въобще не приличаше на хижа от дървесни трупи, каквато очаквах да видя. Тук климатикът определено беше включен на замразяване. Чакаха ни мъж и жена, наглед съвсем обикновени хора. И двамата носеха черни блузи с къси ръкави, шорти и сандали с дебели гумени подметки. Приличаха повече на двойка туристи, изненадани от дъжд на плажа, отколкото на официални посрещачи.
— Добре дошли на Харон — изрече жената и аз познах гласа, който ни бе приветствал в совалката. — Моля ви — продължи тя делово, — елате при тези маси и си подберете подходящи по размер дрехи и сандали.
Разбира се, инструктажът ми включваше и мерките на тялото, обитавано доскоро от съзнанието на Парк Лакош. Бързо установих, че одеждите, приготвени за мъжете, изобщо не ми ставаха, затова трябваше да си взема нещо от женската маса. Беше ми все едно, понеже на вид те изобщо не се различаваха, но разбрах малко по-добре какво е скапало толкова непоправимо психиката на дребосъка.
Изглежда тези туристически дрешки бяха обичайни тук… къде се намирах всъщност? Хонут, нали? А дали платът беше водоустойчив?
Облякох се и докато чаках всички останали да се пременят, изведнъж се сетих за нещо и изтръпнах. Вече бях на Харон… и още с първия студен повей от климатика в тялото ми нахлуваха безброй странни микроби, които щяха да се превърнат в мои вечни надзиратели на тази планета-затвор.
Трета глава
Отварят ни очите
Облякохме се и се скупчихме около двамата.
— Слушайте ме внимателно! — гръмко започна мъжът, защото гласът му почти се губеше в тежкото трополене на дъжда по покрива. — Сега ще тръгнем към града, където сме ви подготвили временно жилище. Настоятелно ви препоръчваме да не се отделяте от нас, защото Харон е свят, който може да убие новака за секунди. В града не се допускат механизирани возила, затова ще се качим на двете карети, чакащи отвън. Не се стряскайте от впрегнатите в тях твари, ами направо се настанявайте.
— Случайно да ви се намират чадъри? — подвикна някой и нашите домакини се усмихнаха, но не отвърнаха на закачката.
Остро усещах недостатъците на ниския си ръст. Всички в групата бяха по-високи от мен, затова ми се налагаше да наблюдавам посрещачите през пролука между телата, която ту се отваряше, ту изчезваше. Започвах лекичко да се вбесявам.