Той се разсмя.
— А, не точно така. Обикновено дъждът трае час-два на ден, обаче през ранната пролет и късната есен не спира по няколко дни, като изсипва три сантиметра вода на час. — Изчака да осъзная какво означава такъв валеж и добави: — Все пак канализацията е много добре направена.
Че как иначе, помислих си слисан. Значи за три денонощия би могъл да се натрупа двуметров слой вода…
— Сега кой сезон е? — попита някой кисело.
— Средата на пролетта. Скоро ще стане доста горещо.
За съжаление по тона му не пролича да се шегува.
А сградата, където се озовахме, имаше — съвсем определено — селски вид. Беше построена почти изцяло от греди, включително и крепежът на високия таван. В салона се мъдреха плетени столове и масички, друго май не видях. Горяха все същите маслени лампи и признавам, че светеха достатъчно ярко, макар човек да се нуждаеше от малко време, докато свикне с трепкането на пламъчетата. Подът беше настлан с плочки сякаш от каучук, с дълбоки бразди — вероятно за оттичане на водата.
Всички се свлякохме с пъшкане и охкане по столовете, като че бяхме работили цял ден. Вече се освобождавахме от напрежението и ни обземаше тежка апатия.
— При нормални обстоятелства тук е фоайето на градския хотел — обясни жената. — Заехме го за няколко дни, докато се приспособите. Отделихме и стаите на най-горния етаж, но ще се наложи да се смествате по двама. Все пак трябваше да остане място и за евентуалните гости. Те и хората от града няма да идват в предназначените за вас помещения. Препоръчвам ви, докато не изслушате наставленията ни, да отбягвате местните жители, дори в тоалетните или когато се разминавате по стълбите. Не казвам да се държите злобно, а да не се впускате в разговори и преди всичко да не влизате в препирни. Повечето хора на Харон са родени тук и изобщо не си представят какво означава да попаднеш тепърва на планетата. Няма смисъл да си навличате неприятности, преди да сте наясно какъв риск поемате.
Неколцина закимахме едновременно.
— Ще можем ли да сменим тези дрехи? — попитах аз.
— Всички сме мокри — напомни ми тя. — Ще се постараем да ви осигурим сухо облекло, щом научим мерките ви, но засега се оправяйте с това, което вече имате.
Млада хубавица от нашата група потрепери едва забележимо и се озърна.
— Тук наистина ли подухва, или само така ми се струва?
— А, не е чак толкова студено — подсмихна се домакинът. — Но действително има система от тръби, по които минава охладен въздух от подземни пещери с течащи реки — естествени или създадени от човека. Течението го предизвикват перки, монтирани върху сградите. Така нито се препичаме, нито се давим в застояла атмосфера.
Хитро измислено, казах си. Досега не можех да разбера единствено защо е забраната над машините. Вярно, космодрумчето беше миниатюрно по цивилизованите стандарти, но всичко работеше с електричество. Значи технологията все пак може да съществува на Харон, а липсата й е съзнателно наложена. От кого? От Матузе ли? Не, не — тя беше на власт твърде отскоро. Градчето и чутото от харонита показваха, че тази култура е доста отдавнашна. Изглежда я бе натрапил някой от Владетелите на Цербер, преди много време. Така Цербер оставаше единствената технологична планета от четирите свята на Диаманта и поне по този показател си осигуряваше предимство.
— Първо ще ви пуснем да се разотидете по стаите си — продължи харонитката. — Там има хавлии и каквото още ви е нужно, тъй че ще можете да се подсушите. Оставили сме ви и домашни роби, за да се преоблечете. Качете се на последния етаж, разпределете се по стаите и се върнете, да речем, след час, за да се нахраните. Знам, че нямате часовници, но ще се погрижим да ви повикат.
В дъното на фоайето открихме тясно коридорче, водещо към още по-тясна спирална стълба. Иззад отсрещната затворена врата се просмукваха миризми на готвено, хора говореха на висок глас. Бар? Или ресторант? Засега не ме интересуваше.
Стоях настрана, докато останалите се разпределяха по двойки, за да заемат стаите. Бяхме нечетен брой и предполагах, че така ще имам по-голям шанс да се настаня сам.
Но не ми провървя. Едрият мрачен грубиян реши, че една от стаите ще е само за него и никой не посмя да възрази. Всъщност докато се кача на последния етаж, в коридора беше останала само хубавицата, която разпитваше за вентилацията в хотела. Стори ми се малко обезпокоена и объркана. Предпазливо отвори вратата в дъното, надникна, после се озърна към мен. Личеше, че никак не е въодушевена от положението, в което бе изпаднала по принуда.