— Май ще трябва да се понасяме взаимно — отбелязах нехайно.
Тя се поколеба и въздъхна.
— Какво да се прави… пък и няма значение.
— Много благодаря за любезността — отвърнах неприветливо и влязох.
Стаята беше учудващо просторна. Имаше две удобни легла с меки дюшеци и завивки, голям и дълбок гардероб и мивка, макар и само с кран за студената вода. Май бях очаквал, че ще трябва да се мия край кладенец на двора… Намерихме обещаните хавлии и роби.
Виждах, че момичето се колебае, дори е направо настръхнало, и ме бодна съжаление.
— Вижте какво, ако ви притеснявам, ще вляза в гардероба. Човек с моя ръст може дори да си живее там.
— Няма нужда. В совалката всички бяхме голи, нали?
Кимнах, поотпуснах се и смъкнах мокрите дрехи. Провесих ги на закачалката. Избърсах се старателно с кърпата, особено сплъстената си от влагата коса. Както подозирах, робата се оказа прекалено голяма за мен. Накрая реших, че все ще се справя някак, без да я настъпя и да си строша врата по стълбата.
А младата жена ме наблюдаваше като замръзнала през цялото време. Вече се чудех дали не е наясно кой е съседът й по стая.
— Нещо не е наред ли? — попитах рязко.
В първия миг дори не показа, че е чула думите ми. Усъмних се дали не е болна, но тъкмо тогава тя тръсна глава и ме погледна.
— Аз… много съжалявам, но ми е трудно. Все още всичко е като в грозен кошмар и не вярвам, че няма да се събудя накрая.
Кимнах.
— Знам какво ви е. Но не бива да се измъчвате така. Проумейте най-сетне, че сте жива, при това все същата, вместо някой психокасапин да ви е изкормил главата. Започвате наново, целият ви живот е пред вас. Не е чак толкова зле.
Само че беше зле — и още как! Явно момичето идваше от цивилизованите светове, дори не бе помирисвало що е то село на гранична планета. И изведнъж я лишават завинаги от света, който не само обича, ами е всичко за нея.
И аз бях в подобно положение…
Тя седна на края на своето легло.
— Ох, каква ли полза да се насилвам?! Май е за предпочитане да съм мъртва, отколкото да търпя това.
— Смъртта никога не е за предпочитане пред живота. Не забравяйте и факта, че означавате много за Конфедерацията. Тук попаднахме само единадесет от… колко? Стотици осъдени по едно и също време. Значи са намерили у нас нещо, от което не им се иска да се лишат. В известен смисъл ни внушават, че сме много над хорската маса в Конфедерацията.
— Поне сме различни — потиснато промърмори тя. — Въпреки че не знам дали сте прав. Да остана до края на дните си в това гадно място… — Изведнъж се взря право в очите ми. — А вие защо сте толкова ценен? Какво направихте, та ви натикаха чак тук?
Ето го първото изпитание, и то твърде рано! Реших да не рискувам.
— Знаете, че не бива да питате — напомних укорително. Тя вече не беше толкова напрегната — зае се да смъква мокрите дрехи от себе си.
— Да не е нещо, от което се срамувате? Чудна работа, аз пък си мислех, че вече за никого това няма значение.
— И за вас ли?
Младата жена се позамисли, докато си сушеше косата.
— Ами да, и за мен. Между другото, аз съм Зала Ембуей.
— Парк Лакош — отвърнах малко притеснен в очакване на реакцията й.
Той… тоест аз в неговата кожа бях печално известен из галактиката. Но момичето дори не трепна, май за пръв път чуваше името ми.
— Кажете, Парк Лакош, не бяхте ли някакъв престъпник преди?
— А вие?
Тя завъртя глава.
— Моят случай е друг. Може би съм единствената невинна жертва, прогонена в Диаманта на Уордън.
Не ми беше лесно да приема сериозно твърдението й.
— И как се случи?
— Чувал ли сте за семейство Триана?
Мой ред беше да покажа невежеството си.
— Никога.
— Ами те са главните политици на Такана. Бил ли сте там?
— Не.
— Но поне знаете какво е политическо семейство, нали?
Оставаше и да не знам! Само че Лакош не можеше да е толкова наясно с устройството на Конфедерацията.
— Горе-долу поназнайвам, но аз все пак съм от границата. Бивал съм на много цивилизовани светове, обаче никога задълго.
— Ей за това ви говорих преди малко. По-добре сте подготвен за място като Харон.
— Нашите планети не са толкова диви и първобитни, колкото си мислите. Е, да, изостават в сравнение с цивилизацията, но нямат нищо общо с тази например. Повярвайте ми, макар да идваме от съвсем различни светове, ние сме еднакво чужди на тукашните хора.