Оттук изнасяха и подобния на дървесина материал, който се извличаше от местните тропически гори. С него се строяха и всички сгради на Харон. Твърдостта и устойчивостта на влага го правеха търсен даже на планети, които си имаха предостатъчно растителност.
Затова пращаха големи количества на Медуза срещу суровините, които тамошните хора добиваха. Жителите й контролираха мините на астероидите и спътниците на газовия гигант Момрат. На Цербер пък преработваха всичко в предмети, подходящи за особените условия на Диаманта. Доста хитро измислена система…
А беседите за политическото устройство на Харон бяха истинско откровение за мен. Спомних си хапливата забележка на Крега, че в друга епоха Матузе можела да се превърне в жива богиня. Затова и не се учудвах колкото останалите на наученото.
Огромното мнозинство от единайсетте милиона жители на планетата бяха работяги и се смятаха за обикновени граждани. Вкарани в рамките на добре смазана феодална държава, те се трудеха за фирмите — по-звучна думичка от плантации с почти робски условия, нали? — които на свой ред им гарантираха сигурност и задоволяване на основните потребности.
Десетина фирми образуваха градче, чието население беше организирано в гилдии според занятието, професията или някакви по-особени умения. Стори ми се интересно, но съвсем логично, че начело на всеки такъв град стоеше местният счетоводител, който следеше не само за произведеното и осигуреното от хората, но и за дълговете на фирмите. Макар че пирамидата се опираше почти до върха на натуралната размяна, все пак имаше преминаване на пари от ръце в ръце. Бяха монети от някаква сплав на желязото, съвсем дребни и много ценени от всички метални кръгчета, защото суровината за тях се доставяше от Медуза.
Във фирмите се плащаше само за извънредно добре свършена работа, така че там почти не се въртяха пари. В градовете обаче гилдиите имаха твърди надници и сложни таблици кой какво получава според множество фактори. С тази заплата се купуваха някои стоки за лични нужди, както и всички предмети на лукса (в не особено голямо разнообразие впрочем). Разбира се, транспортът се управляваше от Хонут. Този град, край който бе разположен космодрумът, беше и най-многолюдният на Харон, макар че имаше и друг товарен космодрум в южния континент, чиито земи тепърва се разработваха. Населението наброяваше цели пет хиляди души, докато в едно средно по големина градче живееха десетина пъти по-малко.
Начело и на фирмите, и на гилдиите стояха управители, устроени много добре, стига да дават онова, което се иска от тях. Градските счетоводители ги държаха под око и редовно пращаха отчети за работата им в Съвета на регентите. Той пък се грижеше практически за всичко и обобщаваше какво трябва да се изпрати и какво да се внесе от другите планети. Ръководителят на Съвета с титлата директор беше най-високопоставеният правителствен служител на Харон. Просто и доста практично.
Съществуваше обаче и успоредна система, малко встрани от утъпканата пътека. Състоеше се от малцината мъже и жени, които владееха дарбата да заповядват на микробите. Точно с тях човек трябваше да внимава. Както и подозирах, политическата и „магическата“ власт невинаги съвпадаха.
В основата на тази втора пирамида бяха чираците, които все още учеха занаята под наставничеството на магове. А напредналите в овладяването на дарбата хора се срещаха навсякъде — във фирмите и в гилдиите, както и в канцеларията на всеки градски счетоводител. Те именно пазеха онези, които имаха нужда от закрила, налагаха съблюдаването на законите и правилата, даваха съвети, когато имаше нужда от компетентността им.
Общо взето, заедно с чираците играеха ролята на местни ченгета. Отговаряха пред съвет от епископи, властта на всеки от който обхващаше големи райони от планетата. Общото име на тази групичка надзиратели беше Синод.
За мен бе особено любопитно, че диктаторката назначаваше или уволняваше епископите по своя воля. Чудех се как, по дяволите, Матузе успява да наложи изхвърлянето на някого с подобно могъщество и защо епископите й се подчиняват толкова покорно. Засега се потвърждаваше догадката ми, че властната дама, макар вероятно да е напреднала доста в магическото изкуство, не е на върха в този занаят. Рано или късно трябваше да науча на какво се крепи неоспоримото й влияние.
Поне едно засега беше несъмнено — всички почитаха Матузе, дори се прекланяха пред нея. Почти винаги я споменаваха като древен владетел, с титли от рода на „нейно величество“ или друга подобна глупотевина.