И на самата нея изглежда много й харесваше образът й да виси навсякъде. Само във фоайето се мъдреха четири различни портрета на Владетелката в естествена големина. Когато дъждът все пак спираше за малко и ни развеждаха из града, виждах лицето й къде ли не, дори по повечето монети… но не на всички. По-старите бяха с ликове на мъже. Макар да бях сигурен, че това й е особено неприятно, явно здравомислието не й позволяваше да изхвърли скъпоценните разменни средства, още повече че монетният двор се намираше на няколкостотин милиона километра.
На всички портрети тя си беше същата, каквато я помнех — младолика, привлекателна, малко аристократично надменна. Макар да произхождаше от цивилизованите светове и напълно да се вписваше във физическата норма, дори в тези изображения личеше някаква особеност на характера й, с която изпъкваше сред останалите. Не можех да не се запитам дали все още изглежда толкова добре…
Животинският свят на Харон беше твърде разнообразен, за да го изучи човек от край до край. И на трите континента се срещаха всякакви странни твари. Колкото и да не ни се вярваше, застанали насред подгизналия Хонут, в пустините на централния континент имаше и създания, за които влагата беше смъртоносна.
От гледна точка на оцеляването най-важното свойство на различните животни беше елементарната им дарба за магия. Хищниците особено често успяваха да заблудят жертвата, че са дървета, храсти или дори красиви цветя, и илюзията траеше, докато ги доближиш прекалено близо, за да отървеш кожата. Някои лешояди пък внушаваха цели пейзажи, объркващи напълно представата на пътешественика, а по-жизнеспособните тревопасни подмамваха враговете си в блата, представяйки ги за твърда скала.
— Искам да ви набия в главите — каза сериозно Гарал, — че да ходите беззащитни посред бял ден е все едно да вървите опипом в най-непрогледния мрак, защото не знаете какво ви чака в следващия миг. Никога не сте сигурни кое е истинско и кое — не.
Естествено това положение само подпомагаше запазването на феодалните порядки. Никой не смееше дори да пътува от град до град без закрилата на посветен в магиите човек. Харон наистина беше смъртно опасно място, напълно подходящо за тоталитарен контрол над населението.
Но не това ме безпокоеше прекалено, защото тук явно действаха същите основни социално-икономически фактори, които бяха характерни за Конфедерацията и граничните светове. Ако можеш, осигуряваш си обучението и овладяваш силата — по-лесния начин да се издигнеш. Иначе трябва да си намериш някой от властимащите и да се присламчиш към него, за да се възползваш от възможностите му. Доста по-бавен и сложен метод, но също полезен.
Разбира се, досетих се защо ни държат толкова дълго в това хотелче. Домакините чакаха микробите да се „спогодят“ с телата ни, за да ни покажат нагледно въздействието им… и собствената си мощ. В тази групичка бяхме все корави кримки, значи трябваше да ни убедят веднъж завинаги кой дърпа конците тук.
Е, имаше едно изключение — Зала. Тя все повече ме озадачаваше. Почти веднага разбрах, че наговори куп лъжи за себе си. Не бе учила нито за счетоводител, нито за друга подобна професия. Небрежните разговори ми стигнаха да се убедя, че в смятането не я бива никак, дори си помага с пръстите на ръцете. И с четенето не се справяше особено добре. Значи беше изключено да са я готвили за ръководна работа в администрацията или бизнеса, за науката пък да не говорим.
Само че измамата беше привично оръжие на всички, които попадаха на Харон, и ме притесняваше не самият факт, а цялото кълбо от противоречия, скрито в това момиче. Самочувствието, задоволството от работата, за която си роден, е самата тъкан на живота в цивилизованите светове. Всеки вършеше добре онова, за което бе създаден, и не се съмняваше, че то е много важно за останалите. Разбира се, липсваха семейства в стария смисъл на думата и макар повечето хора да имаха кръг от приятели, никога не зависеха от тях, защото себичността отдавна беше се превърнала в ядро на масовата психика. „Съвместна работа, лична независимост“ беше девиз, който човек запомняше още от раждането си.
Но за Зала това изобщо не важеше. Тя имаше нужда от някого. Веднага се вкопчи в мен въпреки риска да не са заличили напълно от съзнанието ми серийния убиец на жени. Аз се развличах с нашите сексуални забавления, а за нея те се оказаха насъщна потребност. Момичето просто не можеше да оцелее само — извънредно необичайна чудатост в очите на човек като мен. Беше свита и плашлива, напълно й липсваше егоцентризмът, който трябваше да се подразбира от само себе си. Не се залъгвах, че ме е избрала заради някакво тайнствено очарование, което излъчвах. Просто имаше нужда от опора, а аз й бях подръка.