Но щом веднъж се обвърза, благополучието ми стана най-важното нещо за нея. Собствените й желания изчезнаха, грижеше се единствено аз да съм винаги доволен. Намирах такова държание за унизително и въпреки това не можех да не изпитам тръпката, подхранваща самодоволството ми.
Да, обаче… Да пукна, ако проумявах как беше възможно подобен човек да попадне тук. Защо, по дяволите, бяха я пратили в Диаманта на Уордън? Вечерта на четвъртия ден след стоварването ни на Харон реших да си поговоря откровено с нея. Тя се смути и разстрои, щом й обясних колко са плитки лъжите й, но последвалите обяснения почти с нищо не отговориха на моите въпроси.
— Ами… да, прав си. Не съм администраторка. Но останалото си е вярно. Аз, ъ-ъ… се грижех за забавленията. Нали се сещаш, управниците на планетите често имат важни гости. Естествено за тях се подготвят банкети и други развлечения. Е, аз съм част от тях. Работата ми беше… да внимавам големите клечки да получават всичко, което пожелаят, за да са доволни.
Познавах добре професията й. Честичко се случваше да разследвам именно тузарите във властта и икономиката, затова бях срещал хора като Зала. Еднообразието на цивилизованите светове навяваше скука. Видял ли си един, смятай, че си минал през всичките. Дори забавленията, храната и каквото още се сетите бяха съвсем стандартни — пак в името на уравниловката, разбира се. Идеална система, само че най-високопоставените мъже и жени трябваше все с нещо да бъдат впечатлени, ако ти се изтърсят на главата в твоя малък град. С това именно се занимаваха професионалистите в сферата на развлеченията. Подготвяха и уреждаха пиршества с уникални екзотични лакомства. Измисляха всякакви фантастични изпълнения — невиждани танци на живо, а не холозаписи, невероятни акробатични номера. И ако дори сексът станеше досаден, там също вдъхваха малко диващина. Ето какво представляваше Зала — буквално бе програмирана и отгледана да върши всичко за другите. Бяха я откъснали от призванието й, затова и се впи в мен, тоест в първия срещнат. Имаше нужда от такава връзка, за да запази своеобразното си достойнство.
Но нищо в тези факти не ми обясняваше защо са я натикали в Диаманта, нито пък защо бе ме излъгала.
— Ами… — отново се запъна тя, — мислех си, че тук е по-добре да се представя за администраторка. Иначе щяха да ме захвърлят в някакъв местен бардак и край с мен. А аз не съм проститутка! У дома всички ценят и уважават професията ми…
Едри сълзи вече напираха в нейните очи. Изведнъж се озовах в положение да я утешавам, вместо да я разпитвам. Трябва да призная, че в това много я биваше.
За останалото обаче продължаваше да упорства. Наистина била плод на незаконни генни манипулации. Не й обяснили нищо, просто я натоварили в кораб за Диаманта. Да, най-сериозната тайна около момичето си оставаше неразгадана. Поне засега.
В следобеда на петия ден най-сетне ни накараха да вкусим онова, което ни предстоеше на Харон. Съобщиха, че са ни подложили на няколко теста, без ние да го знаем, и се уверили, че сме се приспособили напълно към микробите на Уордън. Готови бяхме за срещата с този жесток свят. Скоро открихме, че един от тестовете се състоял в поднесената ни превъзходна супа. На всички им хареса… само че нямало никаква супа!
Стъписахме се, когато Гарал стана изведнъж и обяви:
— Този път не е нужно да разчистваме масата.
Махна с ръка и всичко изчезна мигновено — чиниите, лъжиците, супникът. Нямаше ги дори петънцата от разлятото тук-там ястие.
Неведнъж ни предупреждаваха да очакваме подобни случки, но трябва да си призная, че и моето чене увисна. Та това беше просто невероятно! Храната бе ми се сторила не по-малко истинска от собствената ми дясна ръка. А се оказа, че сме нагъвали въздух като последни кретени.
— Най-сетне ще започнете да проумявате за какво ви говорихме — самодоволно изрече Гарал. — Имате нужда обаче от още няколко примера, за да разберете колко всеобхватна е тази основна особеност на Харон. — Посочи един риж младок, явно от граничен свят. — Ти! Издигни се над масата и остани там!
Слисаният мъж веднага изпърха, както беше седнал, и застина около метър над покривката. Уплаши се и започна да размахва ръце, а останалите го зяпахме тъпо.