Могар, грамадният садист, седеше на съседния стол. Показа, че съм подценявал ума му. Незабавно започна да опипва празната седалка. Канех се да направя същото.
— Да му… не е тук! — изръмжа изумено грубиянът.
И за да докаже на всички, че не лъже, самият той се премести на опразнения стол.
— Стига си се мятал! — заповяда Гарал, но изпадналият в паника нещастник дори не го чу. Накрая харонитът се разсърди. — Добре де, спусни се!
Щракна с пръсти и младежът се стовари с трясък върху масата. Всички тънехме в недоумение. Левитация ли беше това, което току-що видяхме?
— Нали уж магията не е истинска? — попитах подозрително.
Гарал се ухили.
— Сега вече виждате какво е Харон. Кое е истинско тук? Този мъж издигна ли се във въздуха, падна ли след това? Или просто е бил стъпил върху масата, но всички са си представяли, че виси? Вие ще познаете ли?
— А вие? — изръмжа някой.
Нашият домакин се изкикоти.
— Поне този път няма защо да гадая. Но и аз невинаги знам какво точно става. Трябва да сте от истинските майстори на занаята, за да виждате постоянно истината. Само че обикновено в такива случаи наблизо винаги има някой равен на вас по сила или дори по-могъщ, затова заблудите са почти неизбежни. Ясно ви е какво се опитвам да ви внуша — не можете да се доверите на никого и на нищо, щом сте стъпили на Харон!
Пак щракна с пръсти и всички тупнахме по задник на пода. Столовете сякаш се изпариха изпод нас.
А Гарал вече се смееше с пълно гърло.
— Е, истина ли е или илюзия? Аз ви натрапвам представата, затова и за моите сетива се случва същото. Ако по време на обяда влезеше някой непознат, щеше да види как си сърбате супата и дори да помирише съответните аромати. Защо ли? Не защото съм ви внушил една илюзия, а защото вие повярвахте в нея… и излъчвахте възприятията си към всички наоколо.
Зала малко се намръщи, когато ставаше, и ми помогна да се изправя. Бяхме потресени.
— Стига детски игри — отсече харонитът. — Вече знаете какво ви предстои. Не е нито толкова зле, колкото си мислите, нито толкова лесно. Правене и разваляне на заклинания, волеви контрол и дисциплина — това са ключовете, но няма да ги напипате бързо. Още по-трудно ще ви бъде да ги държите здраво през цялото време.
— Хубаво де, ама как ще познаваме кое е истинско? — измънка някой от нас.
Гарал се отнесе съвсем сериозно към тюхкането му.
— Има само един начин да оцелеете и да благоденствате на Харон. Само един! Трябва да постъпвате така, сякаш всичко наоколо е истинско… включително илюзията. Забравяте всякакви предразсъдъци и живеете като в приказка. Тук вълшебството е действителност. На тази планета властва не точното знание, а магията, дори тя да използва открити от науката принципи. Закономерностите, даже логиката и здравият разум могат да бъдат отменени според каприза на някои хора. Няма абсолютно никакво значение дали си имате работа с факти или фантоми! Каквото ще да е, то е вярно за вас, значи и за всички останали. Я погледнете тази кана със сок на масата!
Обърнахме се натам в очакване каната да изчезне. Но Гарал само се съсредоточи и притвори очи, насочил пръст към нея.
Изведнъж жълтата течност забълбука и кипна, смени множество цветове, над съда се заиздига дим, чуваше се съскане. Грозната мътилка ни се стори още по-отвратителна, защото самите ние си бяхме сипвали от нея допреди малко.
Гарал ни изгледа навъсено.
— Сега да видим… Преди обяда наляхме вътре сок от плода нуи и нищо друго. Току-що го превърнах в смъртоносна отрова — или все пак не съм го сторил? Всички я виждате и надушвате, нали? — Закимахме. — Добре тогава. Отдръпнете се крачка-две от масата.
Той вдигна предпазливо каната, наклони я и позволи на една-единствена капка да падне до ръба. Течността веднага прогори покривката и прояде лака. Харонитът внимателно върна съда на мястото му.
— Хайде, кажете — това концентрирана киселина ли е или все още плодов сок?
— Сок е, разбира се — озъби се един мъж и посегна към каната.
— Не я пипай! — кресна Гарал свирепо. — Нищо ли не си разбрал? Забрави какво е имало преди в нея! Всички вече възприемате течността като киселина — значи за вас тя е такава! Една глътка ще стигне да ти пробие дупка в стомаха. Защо ли? Ами защото подсъзнателно повтаряш на своите микроби, че течността вече е киселина, и клетките ти ще реагират като на отрова. Ние вярваме, че е киселина, затуй нашите микроби предават тази информация на другите — в покривката и масата. А онези нямат свой сетивен апарат и се съобразяват само с новите данни! Не ви ли светна вече в главите? Илюзия или не, това не е обикновена хипноза. — Домакинът ни обхвана с жест цялата зала. — Нищо тук не е мъртво. Не само дърветата навън, но и камъните са живи. Масата, стените, дрехите ви… Претъпкано е с микробите на Уордън. Точно както е с мен и с вас. Дребосъците не мислят, но знаят какво си мислите вие и действат според тази информация. Предават я и на всички останали като тях. Хипноза е, когато вашите сетива убеждават мозъка, че в каната има киселина. После става съвсем истинско — микробите излъчват данните и за себеподобните им течността си е… киселина.