Споглеждахме се мълчаливо. За миг си помислих, че Зала може да се възползва от предложението; тя обаче само стисна ръката ми. Както и очаквах, никой от нашата група не искаше да бере пъпеши насред някое блато.
Корман изчака достатъчно дълго и кимна.
— Така да бъде. Вашето мълчание е знак за съгласие да обсъдим миналото ви… но само отчасти! Искам да поговоря с всеки поотделно. Не се опитвайте да ме лъжете, защото — уверявам ви — ще позная на мига. И ще ви наложа заклинание за правдивост, та да не мамите никога повече. Сигурно не е трудно да си представите колко неудобно може да се окаже това.
Хм… Подобна перспектива никак не ми допадаше. И все пак, да не лъжеш не е същото като да казваш непременно истината. Щом бях способен да се надлъгвам с най-съвършените машини, едва ли щях да се затрудня срещу човек с всичките му недостатъци.
— Преди да започнем, имате ли някакви общи въпроси, на които държите да ви се отговори?
Пак взехме да се споглеждаме неловко. Реших аз да съм смелчагата.
— Как ще научим… такова де, магическото изкуство?
Стори ми се, че успях да го развеселя.
— Уместен въпрос. Може да го научите, а може и да нямате този късмет. Поне е сигурно, че няма да стане бързо — нуждаете се от определена нагласа, за да извлечете полза от обучението. Ако дори от време на време се питате кое е истинско и кое — илюзия, оставате си безнадежден случай. Само когато набиете в ума си правилата на този свят и неговата култура, можете да започнете. Целият ви живот досега се е опирал на вярата в науката, в потвърждението на фактите чрез експерименти. Подобен емпиризъм вече не е нищо друго освен вреден предразсъдък. Тук с никакви експерименти не мога да потвърдя тезите си, защото резултатите ще бъдат каквито аз ги искам! Не се тревожете — и ние, и вие ще знаем кога сте готови, ако изобщо настъпи такъв момент.
Още някой се сети за друг уместен въпрос.
— Нещата, които правите… ясно е, че тук всеки ги вижда по един и същ начин. Ако обаче е от планета извън Диаманта? Или снима с камера?
— Въпросите са два — отбеляза Корман, — значи са необходими два отговора. Първо по-лесния — за камерите. Разбира се, те снимат и на Харон, но каквото и да е запечатано на носителя, ще виждате онова, което според вас е било снимано. Да речем, че ви превърна в ухар, а онзи приятел снима. После преглежда записа и какво вижда? Ухар. Занася касетата в друг град и я показва на още някого, който също вижда ухар, защото така се възприемате самият вие. Точка по въпроса. Между другото, роботизираните устройства не стават за нищо — по време на буря електрическите полета се справят веднага с всеки източник на енергия. Същите смущения пречат на наблюденията от космоса. Но дори роботът да работи безупречно, ще бъде само водач на слепци, при това няма да можете да му се доверите, защото едва ли ще знаете какви точно въпроси да му задавате във всеки момент.
— А хората от другите три планети? — напомни любознателният ни спътник.
— Е, това е по-сложно. Нашите микроби са мутирала разновидност и не се свързват с останалите, а само помежду си. Затова за гост, да речем, от Лилит нещата ще изглеждат каквито са. Само че на Харон желанията ни имат свойството да се сбъдват поне отчасти. Сградата трябва да съществува наистина, иначе ще загазите още при първия ураган. Може да не е толкова красива, колкото ви се привижда, но все пак трябва да я има. С органичните вещества е друго. Ако ви превърна в ухар, вие ще вярвате, че сте такъв. Същото важи и за микробите във вашето тяло. Изобщо не знаем откъде взимат информацията, да не говорим пък за енергията, но илюзията постепенно ще се превърне в действителност. Клетките ви ще се променят или ще бъдат заменени с други. Вашите микроби получават мигновен достъп до цялата сложна биохимия на ухара. Може би просто я извличат от себеподобните си, намиращи се в тази порода животни. След време вие ще бъдете ухар. Неоспоримо и наистина. И тогава дори гостът от Лилит ще вижда само ухар пред себе си…
Всички тези нови представи ме възбуждаха и окриляха; и същевременно ме плашеха. Изобщо не ми харесваше, че тук има хора, които могат да ме превърнат в каква ли не твар. Само че наученото беше много важно. Значи мъничетата бяха способни да се сдобиват с информация, и то невероятно сложна, непосилна за всички изобретени от човечеството компютри. Освен това — извличаха отнякъде необходимата енергия за преобразуванията. Напомних си, че трябва да поровя за повече подробности.
— Друго има ли? — попита Корман. — Не? Щом е тъй, да започваме. Сигурно вече очаквате с нетърпение мига, в който ще поемете живота си в свои ръце. А и ние искаме по-скоро да освободим хотела за обичайните гости, които никак не са доволни от неудобствата.