За Корил това беше неоспорим факт. За Джатик също.
И тъй — какво можеше да уплаши до полуда човек, и без туй живееш в преизподнята?
Що за твар би накарала престъпник, попаднал в този непоносим затвор заедно с още хиляди себеподобни, да я определи като невъобразимо зла?
Нима имаше чудовище, от което да се отвратят дори жителите на ада?
Знаеше, че преди Джатик е бил сериен убиец, садист без никакви зачатъци на понятие за добро и зло. И ето — бе познал истинското зло, преди да умре. Нямаше ли в това някаква извратена справедливост?
Четиримата владетели обаче явно се погаждаха с ужасните създания, дошли на Харон за срещата с тях. Каза си кисело, че страховитата им себичност ги е направила твърде, твърде дебелокожи.
Защото и Владетелите бяха извънредно зли типове дори според най-снизходителните човешки мерки, приети в Конфедерацията. Само че Джатик не намираше нищо особено в постъпките им.
Какво точно е видял? В каква ли немислима сделка Четиримата са продали себе си и човечеството заради безумната мания за величие?
В пресъхналата пустиня тегнеше жега, непосилна за човешко същество, но Корил усети как ледена тръпка плъзна по тялото му, докато се отдалечаваше от мъртвия си съратник.
2
Може би най-вбесяващото откритие за могъща военна организация е да научи за въвличането си в сблъсък, едва когато я раздрусат първите удари на противника… Не, още по-нетърпимо е да осъзнае, че има насреща си враг, а този враг да не се забелязва никакъв!
Конфедерацията беше връх в човешката история и култура. В далечното минало хората бяха установили, че разселването из космоса е най-привлекателният и поносим начин да се предотврати самоубийството на тяхната раса. Жаждата за съревнование потиска другите стремежи, стига примамката да се поднесе достатъчно лукаво. Затова, независимо от произхода и убежденията си, всички приемаха като нещо естествено надпреварата между държавите. Бяха готови да работят до изнемога и да стискат палци за своите срещу останалите…
Политиката ставала все по-мръсна със смяната на двадесетия с двадесет и първия век. Взаимното изтребление изглеждало почти неизбежно. И тогава хората се сетили, че за пръв път стъпили на Луната точно заради спортната страст — кой ще прецака другия. Не че и преди съвсем пренебрегвали пространството отвъд земната атмосфера, но технократите и военните честичко спъвали ненужно напредъка, а на населението не му пукало много-много за космоса. През деветнадесетото столетие всеки авантюрист с неукротим дух можел да поеме по неутъпканата пътека към Орегон, а през двадесетото — да тръгне към промишлените градове в скованата от мраз сибирска тундра. Само че именно онези, които отколе първи овладявали нови територии, били изключени от проникването в безкрая на вселената. Бедняците, отчаяните, бегълците, мечтателите заселвали и приобщавали към цивилизацията някогашните диви земи, но в космическата ера не им било по джоба да си купят билет дори до Луната. Извънземието станало достъпно само за най-квалифицирания специалист… и за богаташа. Гъмжилото от обикновени хора, дори да искало, не можело да се включи, пък и мудното, постепенно разширение на достъпното за цивилизацията пространство било напълно лишено от вълнението през първите години на космическата надпревара.
Властниците на Земята полека-лека започнали да проумяват това, изправени пред главоболията на свят с непрекъснато растящо население и все по-страшна оскъдица на ресурси. Масите ставали от ден на ден по-равнодушни към живота изобщо. Според почти всяка компютърна прогноза предстоял глобален срив на жизнения стандарт. И най-тоталитарните режими се опасявали от бунтове, демографският натиск правел последната гибелна война неизбежна.
Технологията обаче предлагала изход. Държавите прибегнали крайно неохотно към него, но какво ли друго можели да направят? Най-сетне изследователите постигнали немислимото — отървали се от универсалното ограничение на скоростта. Новите открития във физиката не толкова противоречали на Айнщайн, колкото прониквали в съвсем различна област. Звездите станали достъпни. Естествено разстоянията не изчезнали в небитието — имало толкова нови места, че минавали три години субективно време за онези, които искали да пребродят човешките владения от единия им край до другия. Цената обаче не изглеждала толкова висока в сравнение с безкрайните поколения, които щели да се раждат и умират в бавните кораби, ако не била преодоляна светлинната бариера. В края на краищата нали първите заселници по западното крайбрежие на Америка достигали за цели четири месеца с каруците си до Калифорния? Новото време имало още едно преимущество. Създаването на грамадните кораби и сложните им двигатели наистина струвало прескъпо, но после трябвало да се грижат в тях да има само въздух и храна.