Зала обаче си оставаше неизвестната величина в уравнението. Колкото повече си блъсках главата, толкова по-правдоподобно изглеждаше да не е такава, каквато изглежда. Подобна слаба психика беше нечувана чудатост в цивилизованите светове.
Щом се прибрахме в стаята, поговорихме си сериозно.
— Искам да дойда с теб — каза тя разпалено, — но… излиза, че тук някои хора са собственост! Що за варварски свят!
Пак вдигна шишенцето пред очите си и го загледа много особено.
— Не е нужно да го пиеш — успокоих я. — Просто ела с мен.
Тя бавно поклати глава, без да откъсва поглед от стъкленицата.
— Знам какво ще стане не след дълго. Ще побеснея или ще се побъркам. Само ще загазя още повече. Може би така е най-добре.
— А може и да е съвсем безобидно — напомних упорито. — Омайно биле! Не само звучи смахнато, но е като всичко друго на тази идиотска планета — истина, стига да позволиш да ти я внушат.
Тя махна запушалката и помириса.
— Като някакъв сироп е…
Въздъхнах и се проснах по гръб на леглото.
— Добре де, стига засега. Хайде да поспим. Ако искаш, вземи го. Трябва да си починем, защото утре ни чака дълъг път.
— Е… прав си. Но, Парк, проклета да съм, страх ме е! Боя се от себе си, боя се от онова градче, боя се от… живота.
Последните думи изрече много странно — бавно, сякаш едва сега осъзнаваше истината за себе си. Наблюдавах с любопитство как отново махна запушалката, вдигна шишенцето към устните си… и се смръзна в скованата поза на статуя. Ама че щуротия — все едно бе решила да изпие течността и се вкамени насред движението. Но не остана напълно неподвижна. Ръката й потрепваше, шишенцето ту доближаваше устните й, ту се смъкваше полека, сякаш мускулите получаваха абсолютно несъвместими команди от двете воюващи съзнания.
Аз се надигнах и зяпнах като хипнотизиран. Две съзнания, бе казал Корил… в една и съща нервна система.
Изведнъж борбата свърши и тялото се отпусна, лицето обаче остана безизразно. Зала безмълвно се изправи, доближи умивалника и изсипа шишенцето, а после го остави на шкафчето. И отиде да си легне.
— Добре ли си? — попитах я тихо.
Не дочаках отговор, затова пристъпих на пръсти и се надвесих. Тя спеше, дишайки равномерно и спокойно.
Постоях така още малко, преди да промърморя нещо не особено ласкаво по адрес на самия себе си.
Угасих маслената лампа и се пъхнах в своето легло. Сън не ме ловеше, макар да не обръщах внимание на трополящия по покрива дъжд.
Що за адско чудо бях видял току-що?
Шеста глава
Прекият път до Бурже
Сутринта Зала нямаше никакви спомени за случилото се и погледна учудено засъхналите остатъци от питието в умивалника. Едва не ме обвини, че аз съм го излял.
— Не, ти го направи! — натъртих. — И така е по-добре.
Тя ме зяпна с недоверие.
— Аз ли? Нали не ме поднасяш?
— Честна дума!
Момичето поклати глава и като че се напъна да си спомни, но накрая въздъхна и вдигна рамене.
— Добре де…
Побързах да отвлека вниманието й.
— Поне нямаме багаж за приготвяне. Дано в Бурже ни намерят още някакви дрехи.
Слязохме във фоайето и заварихме обичайната богата закуска, но домакините предупредиха неколцина от нас, включително мен и Зала, да не се тъпчем.
— Ще пътувате дълго и може да ви пораздруса.
Вслушахме се в съвета им. И без това сутрин не ям много, но пък изгълтах няколко чаши от местното кафе. Щом се нахранихме, магът се изправи.
— Ще тръгвате един по един или на малки групи според достъпния превоз. Дъждът засега спря, значи повечето от вас ще летят. Така е по-добре, защото по земя може да се тътрите дни наред до някои от градчетата.
— Ще летим ли? — учудих се. — Нали тук почти няма машини.
— Е, за полети между континентите използваме совалката, иначе сме се приспособили към условията на Харон — отвърна той тайнствено. — Укротете нетърпението си. Скоро ще видите какво ви чака. — Прелисти своя бележник. — Не взимайте нищо освен дрехите на гърбовете си. Щом пристигнете, ще получите всичко необходимо. — Изведнъж Корман ни огледа със злорада искрица в очите. — Досега ви беше лесно, но вече излизате в истинския свят и ще преживеете много сътресения, уверявам ви. Недейте да вирите нос, не пренебрегвайте думите на местните хора и кротувайте, докато не научите кое как е. Помнете — не е изключено някое нахално хлапе, на което ударите шамар, да се окаже способен чирак. Ако се подразни, може да ви изкорми с поглед или най-малкото да ви наложи твърде неприятно заклинание. И недейте да зяпате преобразените! Всеки със странна външност е станал такъв заради основателна причина… същото може да сполети и вас.