Една от хиляда планети се оказвала годна за преобразуване по подобие на Земята, ала това означавало огромно изобилие от обитаеми светове. Държавите вече се надпреварвали колко нови небесни тела да овладеят, вместо да се боричкат за жалки територийки по опосканата Земя. Най-после бедните и мечтателите отново имали цел. Напрежението стихнало, свежа искрица вдъхновение се разгоряла в човечеството. Хората пак изпитвали вълнението на великите и непрекъсващи открития. Всички можели да се присъединят към заселването на галактиката, да гребат с пълни шепи от безкрайните й богатства…
На новите светове започнали да израстват поколения, които не били зървали планетата-майка и имали съвсем смътна представа що е то Русия, Америка, Бразилия или Гана. Старите национални предразсъдъци се размивали бързо. Само след няколко десетилетия по завладените планети нямало американци, руснаци или бразилци, а коренни жители на единствения свят, който те познавали. Все по-многобройните територии трудно се поддавали на колониално управление отдалеч. Властниците вече не се опасявали от взаимното изтребление, а от забравата. И започнали да действат съвместно, вместо да се надхитрят. След още век предишните правителства се слели в Конфедерацията — единствения орган за управление. В него господствала все същата бюрокрация, само че там бил представен всеки новооткрит свят.
Общите усилия и неспирно стремящата се към съвършенство технология превръщали немалко планети в сбъднат рай, за какъвто някогашните земляни не можели и да мечтаят. Повечето болести били изкоренени веднъж завинаги. Генните манипулации направили мъжете и жените красиви и почти съвършени телесно. Внимателното побутване на икономиката в желаната посока създало население, в което на всеки се падало достатъчно внушително парче от общата гигантска баница. Хората били проектирани и отглеждани за определена професия и я овладявали превъзходно. Възникнала популация без страхове и терзания. Световете, достигнали това равнище, се наричали цивилизовани. Чудесни места за живот… но с мъртъв дух.
Очевидно Конфедерацията била в състояние да контролира напълно поданиците си, потъвайки самодоволно в този застой, само че управниците й помнели уроците на земната история. Човечеството сигурно можело да преживее дори милион години в райското си всекидневие, но ако загубело вълнението и желанието да създава, с него било свършено. Лесно се стигнало до решението — хората не бива да спират на едно място! Разузнавачите и изследователите трябвало да продължат във всички посоки, да откриват още светове за покоряване, в които първите заселници пак щели да бъдат чудаците и ненужните, пръкващи се изневиделица дори в съвършено подредената Конфедерация. Новата граница не само се разширявала непрекъснато, ами се превърнала в нещо като религия, в култ, защото никога не бивало да застине — само тя оставала като предпазен клапан, само тя поддържала все същата искрица на вдъхновението и придавала смисъл на усилията…
Хората, които вече заемали почти четвърт от галактиката, се натъквали естествено и на други раси. Броят и разнообразието им далеч не отговаряли на ранните очаквания сред учените, но все пак ги имало. Обитателите на безопасни и очевидно неподходящи светове били оставяли на мира, макар Конфедерацията да бдяла за възможното им превръщане в заплаха. С другите тя се отнасяла според прастарите навици на властниците. Цивилизациите, които можели да се променят и приспособят към изискванията й, били добре дошли. А неспособните да се впишат, независимо от причината, били изтребвани безмилостно, също като немалко индиански племена или пък, да речем, тасманските аборигени. Някои чужди раси били първобитни, друга извънредно напреднали, изравнявал ги обаче един факт — Конфедерацията винаги се оказвала по-могъща и по-жестока от тях.
Но един ден всевластните господари на човечеството узнаха, че ги е сполетяло онова, от което винаги се бяха страхували. Твърде хитроумен противник бе застанал насреща им.
Някакъв толкова сложен робот, че за хората бе непосилно да направят негово подобие, успя да влезе в ролята на чиновник от Командването на военните системи. Така го наподобяваше, че успя да заблуди приятелите и колегите му, и дори почти неуязвимите системи за сигурност. Внедри се в Командването, открадна жизненоважни военни тайни и щеше да се измъкне, ако не го бе провалила дребна грешчица. Въпреки това два пъти оцеля във вакуум, разби бронирани стени, дебели тридесет сантиметра, изстреля се в космоса, открадна кораб и изчезна с него. Командването на военните системи го проследи и унищожи, само защото се досети на кого ще докладва роботът…