— Какъв противник?
— Повечето религии се нуждаят от дявол или демон — някаква сила на злото, върху която да стоварят вината за всички гафове и несполуки. И тази е от тях. Наричат го Разрушителя. А в общност с толкова строги нрави немалко хора изпитват естествено влечение към злото. Къде другаде да потърсят опора, ако се задушават в местните порядки — преди всичко жените с по-значителна дарба, които от опит знаят или пък са чули, че на другите светове щяха да са не само равни на мъжете, а дори и по-издигнати от тях. Отскоро подобни култове никнат навсякъде из Харон. Има и доказателства, че ги подклажда политическият съперник на Матузе.
— Вече ми обясниха положението — осведомих го. — И все пак е чудно, че тук като че ли всичко е обърнато с краката нагоре. Поддръжниците на сегашния ред не искат начело да е жена, точно както е в момента на Харон. Опозицията пък се стреми да даде равенство на жените, както е навсякъде, обаче действа съвместно с група, която цели да върне на власт мъж…
— Е, не е толкова просто — възрази Кокул. — На повечето места ситуацията се различава от тукашната, макар да се срещат още по-смахнати култове. В Бурже има три страни в играта. Първо, местната секта с особената си система от ценности. Второ, опозицията, която се присламчва към Корил. И, трето, представителите на властта — тоест аз и вие. Толкоз.
Не се съмнявах, че точно тая е причината да ме изпратят в това селище, макар утехата да беше слабовата. Щом тукашните нрави не търпяха отклонения, ставаше по-вероятно поддръжниците и агентите на Корил да са силни и добре организирани, особено заради сравнително изолираното разположение на градчето, далеч на югоизток.
Въпреки че Кокул говореше нехайно и дори цинично за Матузе, нямах никакво намерение да му се доверя. Също като мен, той произхождаше от друг свят и култура, значи е имало сериозна причина да го прогонят чак на Харон. А колкото и пренебрежително да споменаваше централното правителство на планетата, не вярвах да изберат за такова размирно място някой потенциален изменник.
— Стига сме обсъждали политиката — отсече магът. — Да поговорим още малко за Бурже. Ако се научите да понасяте господстващите тук отношения, които не са чак толкова ужасни, ще откриете, че хората са добродушни и работливи. Сами си осигуряваме храната и строителните материали, имаме процъфтяващи занаяти и трупаме доста пари от износ. Не е зле за градче с по-малко от пет хиляди жители. Климатът не се отличава с особено разнообразие — или е горещо, или… още по-горещо. Затова освен на официални церемонии никъде няма да срещнете прекалено облечени хора. Водата в изворите е напълно безвредна, тук-там даже има прекрасни водопади. Отдавна сме ги впрегнали в разни помпи за охлаждане и други съвсем прости механизми, разбира се. Във фирмите пък използват не особено мощни парни генератори — и това май е цялата техника тук. Все пак е учудващо какво може да постигне човешката изобретателност дори без съвременни източници на енергия!
— Добре, а моите задължения? — не се стърпях да прекъсна словоохотливостта му. — Къде ще се настаним, с какво ще започнем?
— Преди всичко ще надзиравате какво вършат другите. Отговаряте производството да не спада, всички данни да са точни. Ще обвинят вас, ако се появят сериозни грешки. Значи ще трябва да си пъхате носа навсякъде. Само на един ден път околовръст има девет фирми, в които работят над хиляда души. В града си имаме тридесет гилдии, осигуряващи всичко — от дрехите до инструментите. Те се нуждаят не само от суровини. Общо взето, вие сте и шеф на местната банка. Ръководените от правителството синдикати се събират четири пъти годишно в Монтлей и определят справедливи цени и норми на печалба за всичко, които получавате в дебела книга. Вие и вашите подчинени се грижите да има равновесие между предложеното и изразходваното от фирмите и гилдиите. Всички техни поръчки идват при вас, както и заявките за продукцията им. Хитрината е фирмите да взимат само толкова, колкото са платили с произведеното от тях, но то да е достатъчно, за да задоволят нуждите си. Ако неравновесието е в тяхна полза, доплаща им се с пари.
— Много праволинейна система. А кой плаща на мен и подчинените ми, кой покрива разходите за нашата работа?
— Това също е просто. Банката взима десет процента от всички прехвърлени през нея суми. Половината е за вашата канцелария, разпределяте си средствата по общо споразумение. Естествено ако всичко върви добре, получавате повече. Останалото изпращате на правителството.