Кимнах.
— Значи колкото по-успешно поощрявам работата и я улеснявам със съвети и предложения, толкова повече печеля. Наистина любопитна система…
— Схванахте същината — съгласи се Кокул. — Ако някой изпадне в по-сериозно затруднение, можете да повикате специалист, само че му плащате вие.
Дали това обясняваше пристигането на възрастната жена? Исках да чуя отговорите на още няколко въпроса.
— Къде ще живеем и кой ще ни научи на основните правила тук?
— Няма проблем — увери ме магът. — Последните два месеца, откакто умря предишният счетоводител, вашият дял се трупаше. Можете веднага да изтеглите пари на първия етаж, чакат ви. Купете си каквото ви е нужно. Къщата си върви с длъжността и е обзаведена. Момчето ще ви я покаже. На брега на залива е, ще трябва да повървите съвсем малко.
— Извинете ме за любопитството, но кой плаща на вас? Кокул се разкикоти.
— Никой. Парите са последната ми грижа. — Отново стана сериозен. — Хората от канцеларията ще ви въведат в работата през следващите няколко дни. Бъдете предпазлив, докато не натрупате опит. Отначало можем да обясним дребните пропуски с липсата на счетоводител за последните два месеца, но после… Започваме в осем сутринта, пазарът отваря в девет, а всички приключват в четири следобед, освен вечерната смяна в канцеларията, която довършва сметките за деня. Кръчмичките са отворени до осем-девет часа вечерта; тук нямаме кой знае какъв нощен живот. Между другото, хората в Бурже пият само блудкава бира и редичко вино. Работим по шест дни, после три почиваме.
— Такива малки градчета обикновено са клюкарски гнезденца — предположих аз. — Сигурно скоро ще се опознаем с всички.
— Ще стане дори по-лесно и бързо, отколкото си мислите. Ще представим двама ви на вашата сватба.
— Какво! — възкликна Зала.
— Повтарям — Бурже е общност със строги нрави. Вие, госпожо, нямате никакви умения и собствени средства… освен това сте доста привлекателна. Сигурно предпочитате да се омъжите за Парк, вместо двама-трима местни грубияни да решат помежду си на кого от тях ще принадлежите?
— Не искам да се омъжвам за никого. Не вярвам в тези глупости.
Кокул въздъхна отегчено.
— Вашите предпочитания не интересуват хората в Бурже. Вече не сте в цивилизованите светове, дори не и в тукашните средища на свободомислието като Монтлей или Кадура. Не е нужно да приемате много насериозно церемонията, защото ще я направим само заради местното население.
— Тогава защо просто не им кажете, че сме женени?
— Предлагам ви най-прекия път към сближаване с тях. Ще ви видят, ще им хареса, че зачитате обичаите им. Оставете ме аз да уредя всичко. И не си отваряйте устата, ако се натъкнете на нещо, което не ви допада. Настроите ли враждебно някого, може да затънете до ушите. Аз съм най-могъщият и уважаван маг в този район, но не съм единственият, дето налага заклинания. Наоколо гъмжи от самородни таланти, има и наемници… Ако сами не овладеете силата, най-добре е да се държите сговорчиво, дори хората да ви изглеждат невежи и ограничени. Това е ключът към оцеляването ви — в буквалния смисъл на думата! Ще зависите във всичко от жителите на градчето. Започнете ли да се карате с тях, ще се убедите колко самотен може да е човек…
Зала не ми се видя много убедена от думите му.
— Ще опитам — сдържано обеща тя.
Седма глава
Настаняване
Животът ни в Бурже потръгна добре, поне според мен. Оказа се, че в сметката са се натрупали доста пари за два месеца, и ние успяхме да си купим нужните дреболии и дрехи.
Направихме сватбата на площада. Един от местните свещеници ни благослови, като измънка куп заучени наизуст глупости. Кокул пък изпълняваше ролята на длъжностно лице. Зала беше прелестна младоженка; после започна страхотна веселба с песни, танци, подаръци и какви ли не още мили измишльотини. Хареса ми и че се запознахме с жителите на градчето. Магът се постара да ни помогне ненатрапчиво, като ни събираше за светски приказки с по-важните люде, а аз запомнях старателно всеки. Дори Зала, която се дърпаше намусено до самата церемония, после подхвърли, че не било зле хората да се женят по-честичко, да речем, през година-две…
Вложих много усърдие да усвоя работата и да я върша, както се очакваше от мен. Всяка небрежност щеше само да ми навреди. Не вярвах агентите на Корил веднага да се примъкнат при нас, защото сигурно предполагаха, че копоите на Владетелката ще следят изкъсо всички нови изгнаници.