Подсвирнах неволно.
— Гнусно са постъпили с теб.
— Е, сигурно могат да премахнат заклинанието, ако наистина взема, че припълзя в краката на Гнизър, ама предпочитам да си остана така. Някой ден ще си оправя сметките с всички тях, да знаеш. Засега не съм толкоз зле. Поне не ми бърникаха в главата. Ама дядката ми го върна тъпкано. С кого мога да се събера, освен с истински бунхар, а какъв кеф е да правиш любов с гущер?
Предположих, че бунхарът е местното животно, в което я бяха преобразили отчасти.
— Няма ли начин някой по-силен маг да развали заклинанието?
Тя завъртя глава.
— Не става. Имат си правила, нали разбираш. Никой не разваля каквото е създал друг, дори да му се иска. Един да престъпи забраната… и всички ще започнат да го правят. Представи си само каква бъркотия ще настане!
— Няма ли да ти помогнат онези, които не работят за властта?
— Заклинанието си го бива. Самоуките могат да ми докарат още по-голяма беля. Онова злобарче е добавило нещо, дето прави магията по-силна, ако друг тръгне да я разваля. Веднъж опитах и ми порасна ей тоя рог. Стига ми.
— Има ли подобни на теб наоколо?
— Не са точно като мен. Има някои с части от бунхар, но съм виждала и още по-издокарани. Май се събираме към двайсетина-трийсетина в цялата фирма. Мястото е голямо, та не се засичаме често. Пък и доста от тях са много зле в главите, не искам да им се мяркам наблизо. Не сме много, щото стигаме за пример на останалите.
Вече разбирах, че трябва да се радвам на положението си — не само живеех в градчето, но и бях в добри отношения с Тали Кокул.
— Не ти ли е хрумвало да се махнеш? — попитах я след малко. — Чувал съм, че имало места, където се събирали само преобразени. Може да ти е по-леко там.
— А, знам, че има! Ама тука са скапаняците, дето ме направиха такава. Те трябва да премахнат заклинанието… иначе ще ги очистя.
Тя протегна човешките си на вид ръце и чак сега различих твърде дългите и остри нокти в края на всеки пръст.
— Е, трябва вече да вървя — извиних се не защото бързах да се махна, а понеже времето наистина ме притискаше. — Беше ми много приятно да си побъбрим. А ако спипам онзи Гнизър с ръка в касичката, ще си спомня за теб, когато го предам на Кокул да си поиграе с него.
Тя се засмя зло.
— Ех, де да можеше да стане! — Пое си шумно дъх и изрече по-сдържано: — Виж какво, ако пак минаваш насам, отбивай се да си приказваме, бива ли? Повечето хора наоколо ме гледат като че съм купчина тор. Ти си първият от доста време, дето се държа с мен… като с човек.
— Непременно! — обещах от все сърце. Тъкмо да се разделим и се досетих за нещо. — Ей, как ти е името?
— Дарва. Вече нямам семейство и съм само Дарва.
Тръгна си по пътя, а аз стоях и я гледах как стъпва тежко… но и пъргаво. Нямаше да забравя имената на Гнизър и Изил. Можеше да изскочи сгоден случай да им го върна с лихвите.
Месеците се изнизваха, аз свикнах с градчето и дори работата ми беше приятна. Зала ме научи да плувам по-добре и двамата често се гмуркахме в топлия залив. Тя бе спестила достатъчно от продадените тъкани, за да си купим велосипеди, както се оказа — изработени на Цербер. Така можех да обикалям повече през деня, а и не усещах краката си толкова омекнали.
Понякога при нас се отбиваха големи платноходи, прибираха разни товари и ни оставяха необходимото, а аз ги разглеждах с жадно любопитство. Корабите на Харон се правеха от различни видове твърда и водоустойчива дървесина. Не пропуснах факта, че в екипажите им имаше твърде много преобразени — дори с най-невероятен и кошмарен облик. Виждаше се, че повечето от странните тела са особено добре приспособени да боравят с такелажа и платната, също и към товаренето и разтоварването. На моряшката гилдия явно не й пукаше как изглеждаш, стига да вършиш каквото се иска от теб. Преобразените предпочитаха да не слизат на брега, но веднъж или два пъти мярнах дълги лодки, които се отправяха към колонията прокудени на самотния нос.
С Тали Кокул се виждахме рядко — той предпочиташе да се отдава на своите „изследвания“. Имах нужда от помощта му само когато някой от неговите чираци се разлудуваше не на място. Тогава му пращах бележка с молба да го укроти. Мнозинството от тях бяха недорасли момчета с повече сила, отколкото трябва да попада в ръцете на хлапаци. Чудех се как магът привлича към занаята талантливите момичета при местните нрави, после се сетих, че може лесно да промени външността им, ако тяхната дарба си струва усилията.