От правителството на планетата не ми досаждаха, само пращаха обичайните инструкции и списъци с цените. Нямах нищо против. Затова се изненадах, когато при мен влезе един от чиновниците и ми съобщи, че е пристигнал много важен посетител. Искал да отида в кабинета на Кокул веднага, щом намеря малко свободно време.
— Съветвам те тутакси да си освободиш времето — промърмори моят подчинен, видимо разтреперан. — Като го видиш, ще разбереш защо.
Гласът му ме накара да изприпкам много пъргаво към кабинета на градския маг. Още с влизането усетих, че нещо не е наред. Не ме озари прословутото „шесто чувство“ на агентите, а ме измъчваше тревога. Напрегнах се, сякаш ми предстоеше да бръкна в тъмна и влажна дупка, без да знам какво ще напипам на дъното.
Мъжът беше хем много едър, хем строен и жилав. От врата до петите го покриваше черна кожа със сребърни и златни шарки. Изпод също тъй черната качулка надничаше слабо, рязко очертано, жестоко лице. Но погледът ми веднага се прикова в очите му — виждах нещо много сбъркано в тях, чудато и далечно от всичко човешко. Сякаш чернотата на зениците му беше прозрачна и ги превръщаше в прозорци към безкрая на друго измерение. Никоя подобна гледка не ме е стъписвала толкова. А както виждах, Кокул също не се чувстваше много удобно на широкото кресло зад бюрото си. Преди да разменим и дума с посетителя, вече знаех, че съм се сблъскал с невероятна, груба мощ, напълно непозната за мен. Той стоеше насред стаята и нямаше никакво намерение да сяда. Аз обаче кимнах и веднага си избрах стол. И без това стигах само до гърдите на непознатия. С никого, дори с Дарва, не се бях чувствал толкова дребен и слаб.
— Парк, това е Ятек Мора от Замъка — представи го Тали. Не ми хареса гласът му.
Станах и протегнах ръка, но Мора не ме и погледна. Седнах си.
— Някакъв проблем ли има? — попитах с малко пресилено нехайство.
— Тръгнал съм на инспекционна обиколка — започна чудатият мъж. Говореше студено и безжизнено като заводски робот. Кой знае защо, това ми прозвуча особено неприятно на тази планета, където използването на роботи беше невъзможно. — Имаме твърде сериозни проблеми със сигурността в повечето крайбрежни райони. Някой плячкосва кораби в открито море. Дългокрили с ценен, дори жизненоважен товар бяха нападнати в полет или изчезнаха безследно. Застрашен е животът на високопоставени хора. Като началник на силите за сигурност, мой дълг е да сложа край на всичко това.
Обърнах се към Тали с искрена изненада.
— За пръв път чувам!
— До мен стигаха отделни слухове — отвърна магът, — но при нас е съвсем спокойно.
— Ето и причината да ви навестя — отсече Мора. — Над шестдесет селища по южните и източните брегове пострадаха по един или друг начин през последните три седмици. Имаше още поне двайсетина произшествия навътре в континента. На практика няма засегнато място в територия от две хиляди квадратни километра… с изключение на Бурже. Интересно изключение, нали?
— Съгласен съм, че не изглежда случайно — обадих се аз, — но нямам представа кой и защо върши всичко това. Тук съм вече пет месеца и мога да кажа, че не съм срещал друга общност от толкова прями и земни хора.
— Общност, която отказва да признае нашата кралица и търпи най-многолюдния култ към Разрушителя на цялата планета — с вледеняващ глас изрече Мора. — И която има достатъчно сила да разпали голям бунт.
— Само че унитарианците искат единствено да бъдат оставени на мира — позволи си да възрази Кокул.
— И аз така мисля — подкрепих го.
— Не сте предприели нищо, за да смажете култа към Разрушителя — напомни началникът на сигурността.
Магът вдигна рамене.
— Как да го направя? В култура като нашата подобни вярвания са истински предпазен клапан, а и онези нещастници, които успях да разкрия, бяха до един заклети фанатици. Явно в дъното на заговора е някой с невероятна сила — щом се хванех и за най-дребна улика, виновният мигновено променяше външността си и сякаш потъваше вдън земя. Започвам да се чудя дали сред най-близките ми помощници няма техен човек.
— Може и така да е — натърти Мора. — Кокул, дали не те оставихме прекалено дълго на едно място?
Лицето на мага се наля с кръв, той скочи. За пръв път го виждах разгневен. Имаше от какво да се уплаши човек.