— Съмнявате се в моята вярност ли? Дори вие, Мора, нямате такова право!
Едрият особняк изобщо не се стресна.
— Имам право да постъпвам, както сметна за необходимо. — Все пак явно реши, че е прекрачил границата на взаимната търпимост и по този начин едва ли ще получи съдействие. — Но не подлагам на съмнение твоята преданост. Иначе вече щеше да отговаряш пред Синода, както ти е добре известно. Само отбелязах, че си твърде отдавна тук. Допада ти уединението на Бурже и както ти познаваш всички, така и теб те познават. Не знам стига ли ти силата да направиш каквото се налага, но желание май ти липсва. Аз обаче нямам задръжки.
Кокул още изглеждаше наежен, ала предпочете да седне.
— Ще привикваш жителите на градчето на групи от по петстотин — властно започна да нарежда Мора. — Не ме интересува дали ще им смутя спокойствието за ден-два. Ще поискам същото и от фирмите. Ако поне малко разбирам настроенията на тези унитарианци, те ще се отнесат още по-безмилостно от нас към всеки последовател на Разрушителя. Ние само ще ги изкараме на светло. Нека милите на сърцето ти хора от Бурже видят кои сред тях са неправедните. Така ще заличим дори следите на култа, поне тук!
— Какво точно смятате да направите? — попитах го.
Упорито се опитвах и все не успявах да надникна в тези странни очи.
— Най-добрите ми войски вече блокират града и откъм сушата, и откъм морето. Тази шайка изменници няма къде да избяга. Елате утре на площада за първата сбирка. Вероятно тя ще е достатъчна. Мисля, че събитията ще бъдат поучителни и за вас.
Осма глава
Адът се разтваря
— Че кой е този Ятек Мора, та идва и ни върти на пръста си? — възмути се Зала.
— Казва, че е началник на сигурността. Друго не знам, само видях как Тали се вцепенява от страх пред него, а и май е дясната ръка на Еолия Матузе.
— Аз пък мисля, че не може да ни заповядва по този начин. Чудя се дали изобщо да отида на площада.
Зяпнах я. Откъде ли се пръкна у нея подобна нахаканост? Взрях се по-внимателно. Не успяваше особено добре да прикрива чувствата си и ми се стори, че мярнах сянка на страх и колебание. За миг се зачудих дали зад гърба ми не става нещо неподозирано от мен.
— Длъжна си да отидеш. Отнася се за всички ни. Ако някой откаже, автоматично попада в списъка на враговете и ще постъпят с него, както си поискат. Видя ли корабите навътре в морето?
Тя кимна нервно.
— Не знам колко войски е довел, но очевидно са корави гадняри и до един са поне чираци в занаята, както ми каза магът. — Изчаках малко да осъзнае значението на новината. — А и не си ли любопитна да видиш какво ще стане?
— Ами… да. Да тръгваме тогава.
Излязохме от къщата и закрачихме към площада. Днес нищо не работеше, дори банката, усещаше се тягостната атмосфера на окупиран град. Никак не ми харесваше призрачната тишина, нито пък стаеното във въздуха напрежение, което се усещаше като гъста паяжина.
Повечето повикани за първата сбирка вече бяха пристигнали. Въпреки гъмжилото мястото изглеждаше странно голо без продавачите и масичките пред кафенетата. В средата на тревистата градинка, където само преди пет месеца ни ожениха със Зала, се издигаше малък подиум. Четирите улици, водещи към площада, бяха плътно запречени от хора в черно-златни имперски униформи. Нямаше как да не прочета по лицата им, че са безмилостни и настръхнали, а в ръцете си държаха доста зловещи пушки от непознат за мен вид. Завъртях се на място и навсякъде по сградите наоколо забелязах движения и отблясъци. Явно Мора не бе пропуснал нито една предпазна мярка. Нямах представа какво е поразяващото действие на тези оръжия, но не се съмнявах, че са достатъчни да изтребят при необходимост всички ни. Тази мисъл никак не ми помогна да си укротя нервите.
Зала изгледа втренчено войниците и преглътна на сухо. Сграбчи ръката ми и я стисна силно, сякаш това й вдъхваше спокойствие.
— Парк?
— Кажи.
— Нека стоим близо до Тали през цялото време. Поне да имаме някаква защита.
— Идеята е добра… стига да го открием в тълпата. — Озърнах се, но никъде не видях местния маг. — Я да се приближим до градската управа. И без това Мора ще излезе оттам.
Тя кимна и тръгнахме през морето от застинали лица. Хората се оглеждаха като зашеметени и почти никой не продумваше. Стигнахме почти до входа на сградата, когато Мора и Кокул излязоха, придружени от още четирима войници. Зала спря внезапно, щом видя началника на сигурността, и дори ахна тихичко, след като срещна погледа на ужасяващите очи. Мора не ни обърна внимание и махна на подчинените си — до една жени, явно за да натрие носа на унитарианците — да му разчистят път към подиума. Нямаше нужда от тази показна грубост. Никой не би дръзнал да му се изпречи.