Тали го последва до стъпалата, но не се качи с него. Понечих да го доближа, обаче Зала не ме пусна.
— Не! Размислих. Я да си останем близо до входа — прошепна тя.
Наистина беше по-благоразумно. Ако някой започнеше да стреля, можехме веднага да се шмугнем вътре и да се изнижем през друга врата.
Застанал сам по средата на подиума, Мора изглеждаше още по-страховит от предишния ден. Виждах как нечовешките му очи се взират внимателно в тълпата и околните сгради. Множеството притихна неспокойно, сякаш очакваше да се случи нещо ужасно и непоправимо.
Аз пък си повтарях, че се разбирам добре с тукашната власт и просто искам да видя как големите момчета на Харон подхващат игричките си. И без това напоследък доста скучаех.
Най-сетне началникът на сигурността като че остана доволен. Подозирах, че нарочно се бави, за да изнерви докрай гъмжилото пред себе си. В тази първа група бяха най-важните хора в градчето и те трябваше да получат добър урок.
— Граждани на Бурже — отекна многократно усиленият му глас, — благодаря ви, че се отзовахте на поканата. Харон отдавна цени вашата общност за усърдния труд. Съжаляваме, че се налага да прилагаме подобни мерки спрямо вас. Лично аз — Ятек Мора, уверявам всички лоялни към правителството, че няма от какво да се страхуват. Всъщност днес съм тук именно защото съществува заплаха за вашето спокойствие и благоденствие, за която дори не подозирате. Но това е денят, когато враговете и на Бурже, и на цял Харон ще бъдат разобличени и ще си получат заслуженото, за да се чувстваме в безопасност.
Подсвирнах беззвучно. Мора се оказа добър манипулатор. Караше хората да се отпуснат, преди да забие скрития нож.
— Дойдох да ви говоря за подли предателства — продължи той. — Пирати нападат кораби, бандити грабят съкровищата ни, убийци отвличат отговорни служители и им отнемат живота. Тази напаст се разпростира по нашите земи, макар още да не е връхлетяла Бурже. — Пак драматична пауза. — Естествено е да се запитаме — а защо не и Бурже? Нима това не е привлекателна, богата общност, съблазнителна плячка за враговете ни? Какво трябва да си помислим?
Вече се чуваше мърморене и тревожен шепот. Забелязах и че някои се озъртат трескаво, други дори започнаха да се измъкват към краищата на тълпата. Твърде интересно…
— Очевидно — прогърмя гласът на Мора — и в Бурже има врагове, само че верните и миролюбиви граждани още не ги познават. И докато остават неразкрити, те трупат сила, богатство и самонадеяност. След време сигурно биха поели в свои ръце съдбата на общността. Днес обаче ще изтръгнем до корен тази заплаха!
Войниците наоколо вече бяха нащрек. Досещах се какво предстои. Спомних си думите на Гарал — проклятието има сила само ако жертвата знае предварително, че то ще я сполети. Е, вече всеки въвлечен в подмолни заговори знаеше… и нямаше къде да се дене, както току-що установиха две жени, опитали да се измъкнат тихомълком от площада. Войниците ги избутаха обратно в гъмжилото.
— Какво ще прави този? — прошепна ми Зала.
— Заклинание за злодеите — отвърнах й тихичко. — Поне така мисля.
— Аз отговарям за сигурността на цялата планета — напомни Мора. — И както подобава на човек с моите задължения, притежавам огромна сила.
Вдигна ръце над главата си и започна да напява безсмислени съчетания от срички… само че аз вече бях присъствал на подобна привидна безсмислица. Тали наричаше това „съсредоточаване“, обикновените хора пък говореха за заклинания.
Ръцете се отпуснаха полека, демоничните очи сякаш изпълниха целия подиум. После Мора разпери пръсти към тълпата и първите редици напразно се опитаха да отстъпят назад.
Тали Кокул наблюдаваше всичко с интерес, но без да участва по никакъв начин в събитията. Мора млъкна и застина, разперил ръце.
— В присъствието на всички ви — произнесе напевно той — проклинам онези, които се кланят на Разрушителя, Господаря на нищото, и изпълняват волята му. Нека тяхното зло и измяна се разкрият пред очите на добрите мъже и жени… сега!