След секунда започна да расте пред очите ни. Превърна се в огромно чудовище, подобно на дракон, извисило се над ямата. Гледах стъписан как кошмарното творение покрива целия площад със сянката си. Стрелците се поколебаха, после подновиха канонадата с ново усърдие, а чудовището изрева присмехулно с трите си глави, изстреля се нагоре със скоростта на совалка и бързо изчезна в небето.
На мястото на подиума кипеше малко езерце от лава, но почти нямаше убити.
Да си призная, бях слисан до оглупяване и само дългото обучение и безмилостните тренировки, пропили се в моята психика, ми помогнаха да се опомня. Събитията се редуваха твърде бързо, а и нямаше как да съм подготвен за повечето от тях. Първо случката със Зала — вероятно още от самото начало тя се бе присъединила към съпротивата, но не бе издала нищо. А и тази промяна пред очите ми… После някой се опълчи успешно срещу страховития Мора; накрая, за капак, дойде мистерията с дракона!
Сега какво да правя? Съзнавах ясно, че в момента съм встрани от всичко, а трябваше да се възползвам някак от бъркотията. Огледах предпазливо площада, ослушах се. Никакви изстрели. Значи нападателите щяха да приберат своите, белязани с рогца, и да се пренесат в нови, абсолютно незнайни за мен места. Имах две възможности — или да остана тук с напълно провалена задача, или да изляза, за да се присламча към тях.
Изсулих се на площада, като внимавах да не се отделям от стената и се снишавах, за да не стана прекалено лесна мишена за някой изнервен стрелец.
Питах се къде ли е Зала. Щом беше затънала до ушите във връзки с местните недоволни, тя би ми послужила много добре точно сега, за да ме въведе сред тях.
В първата минута нищо не помръдваше освен неколцина нещастници, улучени близо до една от улиците. А пък прехвалените войници на Мора вече представляваха само грозни петна по доскоро белите стени на къщите.
Полека-лека някакви силуети започнаха да се промъкват на площада или каквото беше останало от него. Започна се с две противни създания, изпърхали от един покрив наблизо — покрити от глава до пети със смес от пера и козина в златисто и кафяво. Кожестите прилепови криле се събираха на гърбовете им. Въпреки страшната външност създанията се движеха устремно и щом започнаха да проверяват кой е мъртъв и кой — само ранен, разпознах преобразени в тях.
Изведнъж нахлуха по всичките четири улици — вледеняващ парад от твари, които никога преди не бяха съществували, освен в тъмните ъгълчета на нечия извратена психика. Рунтави подобия на маймуни или грамадни гъсеници, чудати земноводни и какво ли още не… Почувствах се смазан, защото в жестовете, понякога дори в чертите им проличаваше, че са запазили човешкото си съзнание.
Озъртах се за Зала или Тали Кокул, но те така и не се появиха. Усещах се много самотен — единственият жив и здрав на площада, а и отгоре на всичко не бях белязан от проклятието. Вече се канех да намеря отново убежище в градската управа, когато две от съществата ме видяха — едното беше с множество пипала, другото сиво и тромаво като каменна статуя. Спрях като закован; останалите също се обърнаха към мен. Бях безпомощен срещу оръжията им. Пристъпих напред с разперени встрани ръце.
— Ей, не стреляйте! Не съм от лошите! Аз съм съпругът на Зала, тя е с вас.
Творение като ходещо дърво каза нещо неясно на онова с пипалата. Не чух отговора. Останалите също се подвоумиха, изоставили за миг издирването.
Изведнъж двуметровата жаба, която предпочиташе големи пури, ги доближи и гръмко възкликна:
— Ами че този е градският счетоводител. Отървете се от него!
Една крилата твар веднага насочи пистолета си към мен.
— Чакайте!… — извиках, но нещо ме удари много силно и загубих съзнание.
Девета глава
Преобразен
Опомних се криво-ляво, ала бях замаян и слаб, а главата ми направо пращеше от болка. Не можех да мисля. Все пак усетих, че съм проснат на носилка и ме мъкнат нанякъде, и то с много бързи крачки. Успях да поотворя очи и се изненадах от мрака наоколо. Колко ли дълго съм бил в несвяст?
Чух рязка команда и носачите ме оставиха внимателно на земята. Не виждах добре, но предният май беше гигантска птица. По-точно, карикатура на крилато същество. Да, карикатура — подходящата дума за външността на повечето преобразени. Най-сетне проумях, че не са ме убили, а са ме взели със себе си! Значи все още можех да изиграя картите си… стига главата ми да престанеше да се разпада на пламтящи парчета.