Не ми се вярваше, че дребосъците реагират толкова бързо на промяната в средата — в края на краищата Дарва живееше като преобразена вече две години. Значи ги бе пришпорила новата ни нагласа. Нали Корман спомена, че всеки носи силата у себе си? Може пък нещата да бяха по-сложни, отколкото той си ги представяше!
Тези разсъждения ме изправиха пред още по-озадачаващ въпрос — как микробите знаеха какво да правят? Чирак като Изил или дори надарен маг като Корман не биха могли да заложат нова програма във всяка клетка, да заповядат ускорен растеж на органи, да постигнат такова равновесие, че преобразеният да си остане жизнеспособен. Разбира се, изумителните компютри на Конфедерацията можеха да се справят с подобна задача, само че в цивилизацията такива занимания бяха строго забранени. Тук просто трябваше някой да размаха ръка, да измърмори няколко безсмислици, за да натрапи на друг човек превръщането му в коренно различно същество… при това без да го затрие по време на промяната.
Вече бях събрал множество парченца от странната картинка, но не знаех принципа, който би ми позволил да ги сглобя. За пръв път от много време се сетих за своя „оригинал“, зареян някъде около системата Уордън. Дали още получаваше информацията от мозъка ми въпреки преобразяването? И ако смогваше да събере всичко научено от четиримата си двойници по планетите на Диаманта, успял ли бе да проникне поне донякъде в тайната с помощта на неизменния си партньор — суперкомпютъра?
Поне знаех, че вече не го мразя. В момента май дори не му завиждах за нищо.
И така, през следващата седмица се промъквахме бавно и предпазливо към сборното място, избрано от Дарва, защото там според нея рискът да има засада бе най-малък. Намираше се на километър встрани от запустял път, в малко каменно усое с водопадче. Доближихме възможно най-незабелязано.
През цялото време Дарва се колебаеше дали не грешим.
— Тук сме щастливи — повтаряше упорито тя. — Нали и самият ти каза, че сме създадени за живота в джунглата. Защо да се връщаме, пак да си търсим белята ли?
— Вярно е — възразявах, — но не всичко опира само до теб и мен. Искам да знам какво става. Сърце не ми дава да зарежа задълженията си, защото ми е ясно, че цял Харон е застрашен… заедно с нашата скъпоценна джунгла. Не забравяй какво можем да спечелим — ако ние победим и Корил си държи на думата, ще сложим край на тъпото потисничество спрямо преобразените. Имаме нужда и от своя земя, и от достъп до силата. Иначе винаги някой ще ни седи на врата и ще ни казва какво да правим. Пък ако сме свободни, може да положим началото на не една и две нови раси на тази планета!
Боя се, че тя не споделяше нито любопитството, нито чувството ми за отговорност, но поне се убеди, че няма да се откажа — и не пожела отново да остане сама.
Позволих й да води към скалите, защото бе виждала мястото на карта. На петдесетина метра от водопада спътничката ми замръзна неподвижно. Аз също спрях, без да помръдвам.
Не се чуваше нищо друго освен шума на водата, затова интуитивно се опитах да разбера какво я е стреснало. Още едно предимство на засиленото животинско у нас — долових, че наоколо има и други. Нито ги виждахме, нито ги чувахме, обаче не се съмнявах, че са наблизо.
Щом се напрегнах, изпаднах в твърде интересно състояние. Откривах съвсем нова чувствителност у себе си. За пръв път съзнателно се възползвах от своите микроби на Уордън — уа, както ги наричаше старицата — и прозрях, че те не са отделени от останалите. По слабички нишки от енергия протичаха неспирни сигнали и от мен, и към мен самия. Не, не бяха сигнали, а готовност за приемане и предаване на информация. Към дърветата, тревата, камъните, въздуха… Значи това усещане познаваха маговете! Ясно ми беше защо Корман не намира думи, с които да го опише.
Джунглата кипеше от живот… и от безбройни микроби на Уордън. Бяхме част от цялото. Какво прекрасно, замайващо преживяване!
Изведнъж се досетих какво ставаше. В нас и в почти всичко наоколо дребосъчетата обикновено бяха пасивни, те само поддържаха връзката с останалите. Но наблизо имаше и микроби, които излъчваха. Веднага отхвърлих вероятността да сме се натъкнали на преобразени — повечето не владееха силата, а и тя бе допълнително потисната от наложените им заклинания. Значи щяхме да си имаме работа с не особено надарени чираци.