— Грешиш. Не можем да се надбягваме с техните предаватели, нито с лазерните лъчи. — Ухилих се. — Е, същото важи и за врага.
Дарва слисано поклати глава.
— Беше толкова… крехък. — Вдигна дясната си длан към очите. — С един удар му смазах черепа.
— Няма спор. А ръцете са най-слабото ни място. Само не се надувай. Хората винаги са били най-немощните същества на всяка планета, където са се заселвали, но досега никой не им е надвил.
Тя ме изгледа колебливо.
— Май приключихме със сборните пунктове. Щом вече ни чакаха тук, сигурно знаят и останалите.
Завъртях глава.
— Трябва да проверим. Все някъде може да ни излезе късметът.
— Добре де… — спътничката ми недоволно изсумтя и изведнъж се оживи. — Ама аз направих каквото трябваше, нали?
— Разбира се! Гордея се с теб. Не можех да ти кажа как да постъпиш, но ти се справи чудесно.
Дарва грейна.
— Като гледам, бива си ме. Ей, отначало се уплаших до припадък! После обаче ми хареса.
— Да, и на мен ми е неприятно да си го призная, но беше страшно забавно да се разправим така с тях.
— Като те слушам, май си вършил същото и преди. Все си мисля, че още много неща не си ми казал. А как ги простреля набързо! Олеле!
Поех си дълбоко дъх.
— Добре, явно вече е време да бъда по-откровен. Ако ти не го заслужаваш, кой тогава?
Разказах й набързо с какво се бях занимавал през предишния си живот и каква е истинската причина за стоварването ми на Харон. Тя слушаше внимателно и кимаше. Накрая се усмихна.
— Е, сега ми светна в главата. И все още искаш да си свършиш работата, макар да са ти сторили това…
— Общо взето, така е — съгласих се. — Но не говоря празни приказки за новия живот, от който имат нужда преобразените, нито за другите промени на Харон. И аз съм затънал тук до края на дните си също като теб. Вече виждаш защо е толкова важно да открия Корил. Той е противник на пришълците, какъвто съм и аз, поне засега. Ще ми помогне да стисна за гушката Еолия Матузе, а може да се окаже и ключът към моето бъдеще на тази планета.
Внезапно се сетих за нещо, което отдавна трябваше да направя. Извадих един приемо-предавател от калъфа му и го включих.
„… ей тъй изскочи от храстите, нахвърли се върху Сормат и му разпра гърлото като див звяр — дъднеше нечий гласец.
— Божичко! Трябва да са били двама, ама видях един. Доста приличаше на бунхар. Смахната история.“
„Искам да знам как са надхитрили защитата на Сорми — настоя друг. — Тръпки ме побиват, като си помисля. Трябва да се отървем веднага от тези чудовища!“
Сигналите отслабваха, значи останалите войници се отдалечаваха от нас. За тяхно щастие, тъй като последните чути думи ме вбесиха. Огледах уредчето — не беше кой знае колко сложно, макар да не познавах точно този модел.
— Виждала ли си такова преди? — показах го на Дарва.
— Да. Почти същите имат във фирмите, за да говорят с надзирателите на полето.
Кимнах на себе си.
— Военна джаджа.
На задния капак зърнах малка емблема — „Земко“. Поредното изделие, внесено от Цербер. Отново си помислих, че моят двойник там сигурно се чувства като риба във вода.
— Какъв обхват имат?
— А?
— На какво разстояние можеш да приказваш с тези неща?
— О, за това ли питаш. До три-четири километра.
— Този сигурно е подсилен, ще стигне до пет. Чудя се дали всички използват една и съща честота…
— Хрумва ли ти нещо?
— Я да тръгнем към следващото сборно място — най-близкото. Току-виж чуем дали е заето, още преди да сме загазили.
Помъчих се малко с двата колана и ги съединих, за да ги провеся през рамо. Пак не беше много удобно, но така можех да имам под ръка оръжията и приемо-предавателите.
Оплетохме ленти от лиани и направихме препаска с третия кобур и за Дарва, макар че тя нямаше опит с оръжието и почти не можеше да си служи с него.
Разполагахме само с трийсетина часа — едно местно денонощие — за да стигнем до следващия сборен пункт. Още четири пъти някой от съпротивата щеше да навестява всичките, за да огледа за съратници или засади, после — край.
Вървяхме през почти цялата нощ. По време на почивките споделяхме усещанията си за микробите на Уордън. Нали дори войникът бе доловил силата у Дарва! Нейното разбиране за тези способности обаче тънеше в невежеството и суеверията, насадени у местните хора.