Съвсем човешката на вид уста се изви в радостна усмивка.
— Двойка! Това е чудесно!
Нямаше как да не доловя и нотката завист в нейния глас.
— Може би. Как ще се измъкнем? Тук сме много уязвими.
Тя изведнъж се умърлуши.
— Надявах се, че вие…
— Значи всички сме само бегълци — въздъхна Дарва. — Добре де, ще чакаме заедно.
Тялото на Хемана не беше приспособено към джунглата, затова пък можеше да легне и почти да се слее с камънаците около Зъберите. Ние й обяснихме как се сдобихме с пистолетите и й разказахме туй-онуй за себе си.
Нея пък хванали да краде от фирмата — твърде сериозно престъпление според местните закони. За наказание я дали на един от чираците — да се упражнява. През останалото време я връзвали пред имението като нагледен пример. Наистина се бяха престарали. Без ръце или лапи поне тя не можеше да си служи с почти нищо. Отделните образи от фасетите се сливали в съзнанието й, но била способна да се съсредоточава и върху всеки от тях. Виждаше или надалеч, или наблизо. Не различаваше друго освен избрания предмет. Тъжен пример докъде стигаха безумците, поели в ръцете си съдбата на Харон! Хемана обаче твърдеше, че е срещала преобразени в още по-лошо положение.
По-късно вечерта към нас се присъединиха нови трима.
Първият беше мъж с безобразна маска на дявол вместо лице, прилепови криле и извити в дъга крака. Участта му беше много поучителна за опасностите, скрити в силата, която даваха микробите на Харон. Учил се крадешком, като подслушвал беседите на местния маг с чираците. Опитал и той да направи нещичко и една нощ му се присънил отвратителен кошмар…
После припълзя петметров червей с човешки торс и напълно плешива глава. Оставяше лъскав от слуз улей след себе си. Този мъж не поиска да каже какво точно го е сполетяло, но видяхме, че яде пръст.
Накрая дойде нормална наглед жена — дребничка, хубавичка и с чифт рогца на челото. Нервите й обаче явно бяха съсипани и въобще не й олекна, щом видя, че е попаднала сред преобразени. Казваше се Емла Куор. Била на площада в Бурже и оттогава май още не се бе опомнила. С какво ли можехме да я успокоим? Похвалихме я, че трябва да е много хитра и корава, щом е стигнала невредима чак дотук. Не я разпитвахме, защото се беше измъчила ужасно. Други щяха да се заемат с нея… ако изобщо някой си направеше труда да ни отведе.
Изведнъж се разнесе тежък грохот.
— Гадост! — изсумтя някой. — Не минават три часа, без да се измокриш до кости.
От небето се изсипа привичният порой и ние се примъкнахме под дърветата.
Около Зъберите се виеха мълнии и — да си призная — гледката беше страховита. Взирах се в малката площадка до основата на скалите, която ту просветваше, ту потъваше в мрак. Ето, някой стоеше по средата й!
— Там има човек! — подвикнах на останалите и извадих пистолета от кобура.
Всички се вторачиха, но мястото вече бе опустяло. Изгледаха ме сърдито; аз обаче не се предавах.
— Имаше някой! Не ми се привижда.
Превключих оръжието на пълна мощност.
Поредната ослепителна мълния… и фигурата се появи отново — висок кльощав силует с дълго, закачулено черно наметало. Явно не беше войник. Този път и другите го забелязаха. Нервите ни се изопнаха до скъсване.
Човекът вече не смяташе да се крие. Пристъпи бавно към нас. Огледа ни внимателно, а ние видяхме само много мургаво лице. Най-сетне женски глас промълви:
— На юг отеква гръм.
— Разрушителят гради — отвърнаха неколцина.
Тя кимна.
— Само толкова ли сте?
— Да, има и едно момиче ей там — обясни мъжът-червей.
— Аз съм Френта. Съжалявам, че ви накарах да чакате, но по пътя често минават патрули и реших да се възползвам от бурята, за да не ни забележат.
— От организацията на Корил ли сте? — попитах веднага.
— Да, и Корил участва, макар че организацията ни не е нито само негова, нито на когото и да е друг — отвърна тя малко кисело. — Трябва да изведем вас и още стотици от този район. Поне половината бяха заловени или избити, вие също не сте се отървали. Да тръгваме по-бързо към сборния пункт. — Пак ни огледа. — Ще можете ли да вървите дълго в дъжда?
И момичето, и дяволът изпъшкаха. Френта сякаш си отбеляза нещо наум и се обърна към червея.
— Ти способен ли си да се движиш бързо?
— Няма проблем — увери я той. — Колкото е по-мокро, толкова по-добре.