Разпръснахме се бързо. Останалите срещнаха познати сред гъмжилото по брега. Изнервеното момиче побърза да се присламчи към група жени с рогца.
Дарва ме погледна въпросително.
— Е, какво ще правим сега?
Вдигнах рамене.
— Първо да си отспим, а на сутринта ще мислим!
Зареях поглед към оживелите кошмарни видения наоколо. Харон явно даваше страшна сила на безумни и престъпни умове. Чудех се дали Корил наистина се отнася по-съчувствено към преобразените. Все пак беше свален от власт политик, готов на всичко, за да се изкачи отново на върха. В края на краищата, нали тези ужаси са съществували и по негово време, и преди това, а той не си бе мръднал пръста да ги прекрати… Изглежда почти всички сред привържениците му забравяха този дребен факт. На родените тук май беше присъща наивност, подпомагана и от отчаяната надежда да си намерят защитник.
Преди доста време спътничката ми ме бе попитала с какво се различаваме от пришълците, а аз все още не знаех как да й отговоря. Може пък Корил да виждаше по-ясно разликите. Но не се съмнявах, че и той иска да използва нещастието на преобразените, за да постигне целите си. Рано или късно на това трябваше да се сложи край.
Дарва бродеше из лагера, за да провери има ли сред будните някой познат. Видях я да се заприказва с една групичка до голяма палатка и отидох при нея.
Тя се озърна и ми кимна с усмивка. Край огъня седяха трима — двуметровата жаба, странната птица и… В този миг платнището се отметна и чух познат глас:
— О, здрасти, Дарва! Я, и Парк бил тук! Страхотно ново тяло са ти измайсторили!
Трябва да съм имал много глупав вид, докато зяпах Тали Кокул.
Единадесета глава
Твърдината на Корил
С Тали се разхождахме по брега.
— Я ми кажи — изненадах го, — ти ли си Корил?
Успях само да го разсмея.
— О, не! Не мога да стъпя и на малкия му пръст! Парк, аз съм обикновен човек с простички желания. В древността сигурно съм щял да стана селски свещеник, за да търся покой и уединение, в които мисълта процъфтява, пък и за да правя своите опити, без да ми се бъркат. Бурже беше сбъдната мечта за мен. Наоколо нямаше по-високопоставени, чиито заповеди трябва да изпълнявам непрекъснато. Мирно градче с кротки жители, стремящи се само към дребничките си облаги. Властта беше далеч и не се намесваше излишно. Там бях извънредно щастлив!
— Е, как се озова тук? Не вярвам да пътешестваш за удоволствие.
— Естествено! Случи ми се същото като на някогашните миролюбци — затваряли се вкъщи, докато войната бушувала наоколо, и изведнъж виждали с ужас как войнишки ботуши оставят кални следи по килима в дневната. Може и да съм скромен маг, но от политика разбирам. Знаех какво става и извън нашето градче. Не се съмнявах, че идилията все някога ще свърши, макар че отлагах решението си до последната минута. Болеше ме от мисълта да загубя всичко… но щом Матузе седна на измисления от самата нея трон, хаосът беше само въпрос на време. Парк, тя е луда за връзване. Мора си има свои причини да я пази от недоволните в Синода и тя може да угажда и на най-идиотските си прищевки. Неизлечима садистка, отличаваща се с развихрено въображение… и неукротими амбиции. Затова щом пое властта в свои ръце, аз се отказах от лоялността си към нея, макар да стоях настрана до края. Едва когато Мора ни се изтресе на главите начело на войските си, трябваше да избирам.
— Защо не му угоди, за да си живееш както преди? Ти поне не беше принуден да зарежеш всичко и да бягаш.
— Нищо вече нямаше да е както преди след случилото се на площада. Мора беше унижен пред всички и Матузе щеше да приеме това като лично оскърбление. Ако хората в Бурже имаха капка ум в главите си — а повечето са лишени дори от толкова — щяха да си плюят на петите. Макар че властта изтърва онези, които си бе набелязала, все пак ще превърне Бурже в страшен нагледен урок за останалите. Обзалагам се, че отсега нататък там ще има постоянен гарнизон и маг от Синода. Дори кихането ще става с писмено разрешение.
Споделих с него подозренията си за Мора.
— Хм… Да е от пришълците? Не съм се замислял досега, но не е невъзможно, стига да приемем за истина две-три предположения. Първо, че и другата раса може да се заразява с микробите на Уордън — защото Мора е претъпкан с тях, при това умее да ги използва като никой друг. Но щом прихващат микробите, защо преди пет години онези техни пратеници дойдоха тук и после напуснаха спокойно планетата?