— Тъй ли? За какво говориш?
— Ами виждал съм подобни промени и преди, колкото и необичайни да са те. И двамата имате изключителна чувствителност към своето уа, то също се заслушва във вас. Когато не налагате волята си, надмощие взима животинското. Ако не направим необходимите промени, накрая ще се превърнете в бунхари — стопроцентови! Я ми кажи, напоследък имахте ли някакви по-особени… ъ-ъ, психически затруднения?
Смутено му разправих за ловните ни преживелици в джунглата.
Тали мрачно поклати глава.
— Ще се заемем с това веднага, щом имам възможност да ви изследвам подробно. Няма да е лесно и причините са няколко. Те са си ваши микроби и изпълняват онуй, което възприемат като стремеж на своя носител. Постигаме успех, като ги убеждаваме, че вие искате нещо друго… тоест внушаваме го на вас самите. А при преобразяване като вашето съзнанието се предава първо, защото не само се оказва ненужно за оцеляването, но и често дори пречи. Процесът се забавя единствено докато общувате с други хора. Ако бяхте останали в дивотията, след няколко месеца никой не би ви отличил от истински бунхари. Имахте късмет, че ни намерихте.
Потръпнах.
— Тали, една молба. Може ли да обясниш същото и на Дарва? Тя искаше да си дивеем в джунглата… а аз едва не се съгласих.
Отвеждаха преобразените от лагера на малки групи, най-често с кораби, понякога и по въздуха. Нелегалната мрежа на Корил се оказа хвърлена много по-нагъсто върху планетата, отколкото предполагах.
Тали се стараеше да работи с нас почти през цялото време. Прекарвахме дните си в поредици от трудни и често крайно досадни психически упражнения. Учеше ни и как да се предпазваме успешно от случайни изблици на силата — повечето похвати се базираха на просто самовнушение и аз ги овладявах мигновено.
Не беше нужна кой знае каква схватливост, за да научим основите. Първо, нищо не се прави от нищо. Трябва да имаш на разположение микроби на Уордън, за да им въздействаш. Значи никой не създаваше предмети с магия — такова чудо в природата няма. Но започнеш ли с малко, дори то да е камък или купчина пясък, принуждаваш го да расте, да се умножава и променя. Само дето не му вдъхваш живот, ако поначало си е мъртва материя. Можеш обаче да придадеш форма на все същата купчина пясък, после да я насочваш като кукла на конци, стига да се съсредоточиш достатъчно.
Дарва научаваше хитрините по-бързо от мен, защото просто се завръщаше към онова, което бе зарязала преди време. Тали обаче ни предупреди честно, че не вижда особен шанс да надминем равнището на по-могъщите сред чираците, защото колкото по-млад започнеш да навлизаш в занаята, толкова ти е по-леко. Не пропуснах да му напомня, че се е захванал със силата на почти същата възраст, на която бях и аз, и не се обезсърчих. Корил вероятно бе най-изумителният маг, откакто хората са стъпили на Харон, а го бяха прогонили в Диаманта прехвърлил четиридесетте…
Човек често се залъгва, че щом стане по-опитен, започва да се справя без усилия с работата си. В занаята обаче беше точно обратното — напреднеш ли, амбициите ти се развихрят и даваш все по-сложни команди на милионите микроби.
Минаха около четири седмици и лагерът почти опустя. Идваше и нашият ред за прехвърляне. Един ден Тали каза, че в тези условия повече нищо не може да се направи. Призна, че стореното не било достатъчно, но сме овладели силата по-добре, отколкото е предполагал. Според него били сме вече пълноценни чираци, макар и още на първото стъпало.
— Ще тръгнете след два дни. Казах добри думи за вас, затова ще ви изпратят направо на юг, в Гамуш. Би трябвало да си вирите носовете — там допускат само чираци, които имат изключителни заложби. Нищо чудно да срещнете и големия шеф.
— Ами превръщането ни в бунхари? — тревожно попита Дарва.
— Е, засега спряхте процеса. Малко оставаше да закъснеем, разбира се. В Гамуш ще ви помогнат най-добрите професионалисти, ще продължат обучението ви, а после… кой знае?