В разговорите с Дарва скоро установих, че нейното боричкане със зверските инстинкти е много по-мъчително. Доктор Исим също разбираше това и веднъж, при индивидуалните уроци, ми каза:
— Ако искаме наистина да я спасим, може би ще трябва отново да стигнем до крайност.
— Какво е… нужно? — изчегърта дрезгаво гласът ми.
— Ти напредна достатъчно, за да контролираш почти изцяло организма си. У теб уа е овладяно. Но ако ви изведем от лабораторните условия, и двамата веднага ще се върнете към животинското си състояние, просто защото сте твърде близо до него. Тя несъмнено ще се предаде преди теб. Има вероятност ти да потиснеш промяната, за нея обаче силно се съмнявам. Нуждаете се от подкрепа и само двамата можете да си я дадете взаимно. Нарича се свързване чрез уа и мисля, че това е единствената надежда за Дарва… но решението е твое.
— Значи е опасно?
Исим кимна.
— Известно ти е, че уа всъщност е едно цяло, тъй като е свързано с всички останали.
— Знам.
— Твоето съзнание обаче сдържа уа, направлява го и така то се предава от човек на човек, а после се закрепва. Връзката остава завинаги.
— Нима и съзнанията ни ще се слеят?
— Не. Уа се подчинява на мисълта, не я замества. Само телата ви ще се слеят на това равнище. Всичко причинено на единия от вас ще може да бъде прехвърлено у другия. Нейната психика ще ти даде малкия допълнителен тласък, от който имаш нужда, за да заповядваш безпрекословно на микробите в себе си. И щом успееш, процесът може да протече лесно в обратната посока. Но такава нерушима връзка — подобна на преобразяването, само че по-сложна — си има и недостатъци. Нищо и никога няма да ви освободи един от друг. Ако достигнете следващото ниво в овладяването на силата, може би ще станете изумително могъщи. И пак ще си останете едно цяло. Болката също ще е обща за двама ви.
— Все пак каква е опасността?
— Ако инстинктите в нея надделеят, може да завлече и теб след себе си.
— А без тази връзка?
— Може би, след много упорит труд, ще те върнем към човешкото състояние… но Дарва ще загубим. Просто й липсва твоята корава психика.
— Да започваме тогава!
Дванадесета глава
„За уа вие сте едно“
Разбираемо е, че макар да се намирахме от много дни в твърдината на Корил, все още не бях видял почти нищо от нея. Въпреки това забелязах някои особености, за които досегашният ми живот на Харон не ме бе подготвил. Тук нямаше шаманско бръщолевене, само понякога споменаваха заклинанията… по-скоро като привични и удобни формули, а не като магическа мистика. Всъщност бях попаднал сред обучени професионалисти в научна база, които се стремяха да разширяват непрекъснато знанията си за микробите на Уордън и скритата в тях сила. Почти цялата апаратура изглежда бе доставена от Цербер. А на Харон такова убежище на технологиите можеше да съществува само в пустинята. Корил явно бе търсил усърдно, преди да подбере единственото подходящо място.
Нямаше съмнение, че нищо тук не е скалъпено набързо през последните пет години, откакто той беше изгнаник. Виждах, че амбициозният проект е започнат много отдавна и непременно го подпомагат от други светове на Диаманта. Явно Корил се бе погрижил да подготви твърдината си още като Владетел на Харон и някой — не и сегашните Четирима, разбира се! — продължаваше да осигурява машини и части за тях.
Е, използваните тук компютри доста отстъпваха на онези в Конфедерацията, дори направо ми изглеждаха ужасно примитивни, но пък си бяха голямо предимство в сравнение с калкулаторчетата на счетоводството в Бурже.
И самото ни обучение подсказваше какъв огромен напредък е постигнат в изучаването на приказните дребосъчета, макар основната загадка — как получават енергия отвън и откъде извличат информация — да си оставаше недостъпна за учените. Също като с гравитацията. Човечеството от векове се възползваше от всевъзможни проявления на тази сила, без да може да я разбере докрай.
Упражненията ставаха все по-сложни и изискваха познаването на какви ли не подробности, за да се справим с тях. Точно затова най-могъщи носители на силата, присъща на Харон, бяха или изгнаници от Конфедерацията, или чираци, започнали от дечица. Професията ми на агент налагаше да научавам какво ли не, дори бих дръзнал да твърдя, че разбирах от всичко по малко. Така имах огромно предимство в обучението. А на Дарва, лишена досега от образование, липсваше и особен опит извън твърде ограниченото й общуване с хората около Бурже. Това ни пречеше най-много. Повтореното в мен заклинание, което я бе преобразило, ни спъваше чрез едни и същи слабости. Тя не можеше да контролира своето уа и неволно го подтикваше да се стреми с бясна упоритост към най-лесния изход от неравновесието. Същото ставаше и в мен, защото самоуката й прабаба ни бе свързала „накъсо“. Не беше като да махнеш с ръка и да извлечеш цъфнала роза от въздуха. Бях принуден да се занимавам с тежки психически и биологически проблеми, породени от главозамайващите свойства на микроскопичен организъм, познат само в системата Уордън.