Нямахме друг избор, освен да „излекуваме“ първо Дарва, просто защото само аз можех да овладея силата в достатъчна степен. Никой дори не споменаваше за премахване на първоначалното заклинание. Твърде далеч бе стигнало преобразяването ни. Ако допуснехме гибелната грешка направо да освободим своите микроби от магията, те щяха неудържимо да ни запратят там, където според тях ни беше мястото — при зверовете от джунглата.
След два месеца не се съмнявах, че ще се справя със задачата, макар да разбирах, че да овладееш основните принципи не е като да използваш всички скрити в тях възможности. Вече бях способен да направя всяко заклинание, демонстрирано навремето от Корман и помощниците му, но ми предстояха години усърден труд, за да навляза в тънкостите на занаята. Лесно разчитах промените, направени от Изил в Дарва и повторени в мен. Даже знаех къде заклинанието е започнало да се разнищва. И започна да ме тормози увереността, че мога да се освободя с лекота… но при едно условие — да зарежа Дарва. Ама че смехория! Какъвто бях преди, нямаше да се колебая нито секунда. Досега тя ми беше полезна и приятна спътница, само че вече нямах нужда от нея. Предишното ми „аз“ щеше да я забрави, за да се съсредоточи в измислянето на ново, по-подходящо тяло за себе си. Всичко друго беше прахосване на сили според доскорошната ми сбъркана логика.
Но аз не можех да изоставя Дарва. Дори не си го помислях. Разбира се, умувах дълго, просто защото ме плашеше опасността да се проваля в задачата си… и се съмнявах, че имам желание да я изпълня. Този път логиката ми подсказваше, че моята съдба зависи от бъдещето на Харон, а не на Конфедерацията, макар че засега двете не си противоречаха. Еолия Матузе трябваше да си отиде, а заедно с нея и Мора, особено пък ако бе „представител“ на пришълците. Но точно на мен ли се падаше тази работа? Даже беглите ми впечатления от убежището на Корил ме бяха убедили, че съм подценявал могъществото на бившия Владетел.
Накрая тъкмо това наклони везните. Реших, че първата ми грижа съм самият аз… значи щях да спася и Дарва. Останалото не ме засягаше. Дори се чудех защо Конфедерацията изобщо ме бе изпратила на Харон при толкова добре организирана съпротива срещу Матузе.
Или все пак Корил не беше точно какъвто си го представях?
Толкова пъти бяхме отработвали тънкостите в процедурата, че когато настъпи моментът да я осъществим, не виждах нищо особено в нея. Исим и колегите й непрекъснато се чудеха на скорострелното ми развитие в занаята. Както ми обясниха, имало някакво приблизително степенуване на маговете. Първата степен запазваха за най-могъщите носители на силата като Корил или Мора. От пета надолу бяха чираците. Прецених, че Тали Кокул трябва да е от четвърта или пета степен. Щом споменах Корман, определиха го като маг втора степен. Обикновено всеки можеше да достигне десета степен с минимална подготовка. Смятаха, че човек от Външния свят като мен би могъл да се изкачи до шеста за година-две, стига добре да държи юздите на психиката си. Кореняците изминаваха същия път за десетина години. По-нагоре вече ставаше важно не да запомняш наизуст какво точно се прави, а да учиш и да прилагаш знанията, да засилваш контрола, да крепиш основите на увереността си. Само преди три месеца бях започнал с Тали в палатката му на брега, а според Исим вече гонех пета степен. Е, да, нямах други интересни занимания, нищо не ме разсейваше, а най-способните учители бяха готови да се занимават с мен през цялото време. Защо ли изобщо да споменавам, че за нас двамата с Дарва овладяването на тази чудата, сила беше въпрос на живот и смърт — в най-буквалния смисъл на думата! Не бяха излишни също опитът и безбройните ми приключения като агент.
Предстоящото ми се струваше нелепо лесно. През цялото време си представях микробите на Уордън като непрекъснато готова за предаване комуникационна мрежа, макар и неимоверно заплетена. Трябваше да излъча предварително уговорени команди към съзнанието на Дарва, което да ги препредаде на нейните дребосъчета, заклещили ни в това отчайващо състояние. После щях да насочвам промените й стъпка по стъпка. Много ми помогнаха триизмерните диаграми, подготвени за мен от компютрите на убежището. Ето ви я и разликата между моя милост и, да речем, Мора — нямаше да се справя без машините. А всички ме уверяваха, че за него това щяло да е толкова лесно като да се изплюе…