— По-скоро е предположеше — признах си. — Но ми се струва правдоподобно. Вече се срещнах с всякакви хора и преобразени. Дори най-страшните чудовища запазват човешката си същност, нещо вътрешно, което не мога да назова…
— Душата — подсказа Дарва.
Вдигнах рамене.
— За душата не знам. Може и тази дума да не е съвсем неподходяща. Дори в местните зверове долавям някаква искрица. Във всички… но не и в Ятек Мора.
— Значи за вас той е като мен — неразгадаем чрез микробите на Уордън? — подсмихна се Думония.
Завъртях глава.
— Друго е. Физически си е човек, няма спор, само че отвътре е… празен. Не мога да се изразя по-точно. Тази особена същност, душа или каквото ще да е, просто липсва. И Тали го забеляза.
— Вярно е — отново се намеси Дарва. — Зърнах го за малко и отдалеч, но се различаваше от останалите.
— Като робот ли? — опита се да подскаже докторът.
В първия миг се смутих, после си спомних, че и на мен ми хрумна същото.
— Ами да. Много прилича на робот.
Двамата ни събеседници въздъхнаха.
— Няма съмнение — изрече бившият Владетел на Харон.
— Но не е минал през Цербер — напомни малко загадъчно Думония и се обърна към нас. — Тази планета е източникът на хитроумните роботи, които толкова изнервят Конфедерацията. Дълго е за обясняване. Способностите ни се различават от вашите. Не мога да го проумея — Мора определено не е от Цербер!
— Не е — потвърди Корил. — Познавам го. Или поне мога да твърдя, че го познавах преди. Роден е на Такана, един от цивилизованите светове. Стовариха ни тук по едно и също време, затова се и опознахме. Беше преди повече от четиридесет години. Студен, жесток тип… и все пак човек.
— Сега явно е нещо повече от човек — подхвърли докторът.
— Да, нашите двама приятели само потвърдиха предположенията ни. Това обяснява почти всичко.
Лично на мен нищо не ми беше ясно, но в момента бях се заел да гоня някаква изплъзваща се нишка из паметта си. Такана… какво ми напомняше името на тази планета, мътните я взели?
— Роботите са почти съвършени — продължи Думония. — Конфедерацията не разполага с такива, макар възможността да бъдат създадени да е проучвана на теория. Накратко, те са псевдобезсмъртни свръхчовеци със спомените и личностите на действително съществуващи хора.
— И Мора е един от тези… твари? — попита Дарва.
— Друго обяснение ми е трудно да измисля, въпреки че не съм чувал досега за такъв случай. Бях убеден, че е възможно само с жители на Цербер. Може би не знаете, ние имаме способността да си разменяме съзнанията, но само помежду си и с тези роботи. Не ни е известно същото да е правено с някого от Харон или друга планета в Диаманта.
Отказах се засега да мисля за Такана, за да им напомня нещо друго.
— Има начин. Конфедерацията го използва. Нарича се процес на Мертън.
И двамата ме зяпнаха слисани.
— Мертън! — неволно повтори докторът. — Вие откъде знаете? Тя самата е на Цербер в момента!
Ето ти новина и за мен…
— Няма значение. В Конфедерацията овладяха пълното прехвърляне на съзнанието от едно тяло в друго. Процентът на неуспехите е ужасен, но все пак го правят. Знам това.
Корил веднага попита:
— Как научихте?
Поех си дъх и се престраших. Защо пък не? Нима тези двамата не бяха най-подходящите хора, пред които да си излея душата?
— Защото и аз бях подложен на този процес. Никога не съм бил Парк Лакош. Той изчезна, когато ме напъхаха в неговото тяло.
До този миг Дарва знаеше само, че съм агент. Беше неин ред да се вторачи в мен. Думония пък направо грейна и изрече самодоволно:
— Нали ти казах? Корил поклати глава.
— Проклет да съм, ако разбирам как се досети.
— За какво сте се досетил? — попита обърканата Дарва.
— Че вашият приятел и партньор е убиец от Конфедерацията, изпратен със задача да ликвидира Еолия Матузе! — тържествуващо обясни докторът.
— Това ли било — нехайно отвърна тя и май успя да ги озадачи.