— И аз бих искал да знам, ако нямате нищо против — рекох вежливо. — Не съм се набивал на очи, откакто стъпих на Харон.
— Много е просто — увери ме Думония. — Щом открих, че на Цербер има агент, настроих се подозрително. Научих, че замесените в убийството на Крийгън са двама. Предположих, че по едно и също време са изпратени убийци на всичките четири планети. Прегледах списъците, събрах сведения и направих избора си. Но все пак се учудих, когато ви заварих тук. Мислех, че Корил ще трябва да ви издирва по цялата планета, за да ви включи в играта.
Отдъхнах си.
— Точно затова съм дошъл.
— Аз също — каза странният дребосък от Цербер. — Според мен вече не разполагаме с много време. Убеден съм, също като военните и политиците в Конфедерацията, че до войната едва ли остава дори година. Може би вече е късно да я предотвратим, но трябва да се опитаме! Невъзможно е да прекратя напълно участието на Цербер, но поне ще се постарая да укротя нещата там. Пришълците обаче проявяват необясним интерес към Харон. Знаете, че планетата не е толкова важна за плановете им, ала защо тогава накараха Мора да се намеси и замениха Корил с Еолия Матузе? Все едно, ще премахнем тази опасност. Вие трябва да се заемете с това. Аз само ще ви помагам, доколкото ми е по силите.
Корил потупа рамото му.
— Помощта ти е безценна, драги приятелю. Иначе досега да съм просто един побъркан отшелник в пустинята. Скоро ще се заемем с делата на нашата планета. Чудя се обаче как ще премахнем Мора? Владее силата на уа не по-зле от мен, но изглежда не е толкова смъртен…
— Може да бъде убит — отсече Думония. — Необходими са мощни оръжия, разбира се. Ще стоварвате енергия върху него, докато се стопи. Или ще го пръснете на парченца с експлозив. Нищо друго не ви върши работа. Ако опитате с обикновени лазерни пистолети, не само няма да му навредите, но и ще го заредите допълнително. Вече ти обясних на какво са способни тези роботи.
— Не е лесно — въздъхна Корил. — А Мора командва в Синода и Еолия се крепи само на него. Нищо чудно, че не успях да ги смажа! Между другото… Според теб не е ли възможно роботите на Харон да са повече?
— Разбира се! Кой знае, току-виж самата Матузе е сред тях. Не забравяй обаче своята сила. Съзнанието им си е същото, нямат по-добър контрол над микробите.
— Ще измислим нещо — обеща Корил. — И то скоро. Когато ни се открие дори мъничък шанс да победим.
В този миг креснах:
— Ами да! Зала Ембуей!
Изгледаха ме, като че съм се побъркал. А Дарва сякаш беше готова да ме удуши.
— Защо пък точно за нея се сети? — изсъска тя сърдито. Дори не обърнах внимание на неприкритата й ревност.
— Зала Ембуей е от Такана! Планетата на Мора!
Лицето на Корил помрачня.
— Коя е тази жена?
— Беше с мен в последната група изгнаници. Живяхме заедно в Бурже преди голямата олелия там. — Разказах му набързо за двойственото й съзнание. — Корман дори смяташе нея за агентка на Конфедерацията.
Корил се обърна към Думония.
— Възможно ли е? Двама наведнъж?
Докторът вдигна рамене.
— Защо не? Не са ми съобщавали за такава агентка, но Конфедерацията ми се доверява не повече, отколкото аз на нея.
Могъщият маг се усмихна.
— Значи допускате, че жената може да е тук?
— Не я видях в лагера при Тали. Изобщо не се е мяркала след престрелката в Бурже. Но ако е тук, май е време да научим отговорите на още няколко въпроса.
— Непременно — кимна Корил.
Тринадесета глава
Кира
Огромният комплекс под пустинята в Гамуш се оказа още по-изумителен, отколкото можех да съдя по първите си бегли впечатления. Съвременен, пълен с нужните машини и най-вече с хора, които умееха да извличат полза от тях. Наглед непристъпна твърдина, скрита не само от пясъците, но и снабдена с множество други хитрини. Потвърди се догадката ми, че Корил е изградил тази изследователска лаборатория и убежище, докато е бил на власт. Затова бе имал възможност да я заличи от всякакви карти и схеми. Озовалите се тук бяха подлагани на сериозни заклинания за объркване на ориентацията и никога не биха могли да открият мястото отново. А постоянно работещите щяха да загазят бързо без редовните доставки и нито можеха да предадат Корил, нито — буквално! — да избягат, ако изобщо им хрумнеше толкова нелепа идея. Десетки хиляди квадратни километри еднообразна препечена пустош, където живееха малки гадни хищници, а над тях кръжаха твърде чевръстите нарили, готови да нападнат и погълнат всичко, което помръдне. Сериозни пречки и да влезеш, и да излезеш…