Зяпна ме, а ченето й увисна. Новината май беше голяма изненада и за второто й „аз“. Факт е, че какъвто и самоконтрол да постигнем, не виждаме себе си чрез микробите на Уордън. А и уа не се отразява в огледалата…
— Не се опитвам да те изпързалям — уверих я. — Корил веднага е наредил на малка група да се занимава със скритото в теб съзнание. И учените, и отговорниците по сигурността умуват какво да те правят. Засега са те оставили на спокойствие, защото чакаха да видят ще настъпят ли някакви промени. Но вече е време за решителни действия. Не мислиш ли, че е по-благоразумно да говориш? Ако работиш за Мора, признай си и ще видим как да продължим нататък. Ако е някой друг, искаме да научим името му. Е, ако пък никой не те е пратил тук, не е зле да ни обясниш най-после какво става!
Тя тръсна глава, за да проясни мислите си.
— Аз… ох, мътните ме взели. Каква полза от преструвките? Ще ти кажа… стига да не ми попречи.
— Кира ли?
— Да, Кира.
— Коя е тя?
— Ами… моя сестра. Онова, дето ти го казах в началото — ти наистина ли си Парк? — си е вярно. Аз… тоест ние сме резултат от експеримент. Разправяха ни, че имаме съвсем друг мозък в сравнение с обикновените хора. Две пълноценни личности в едно тяло. Малко ми е странно да ти говоря това, защото дори не си представям друго положение на нещата.
Смаяно поклатих глава.
— И каква цел са искали да постигнат? Нима някой просто си е поиграл с природата, за да види ще се получи ли? Не вярвам. Не би си струвало риска да го хванат.
Тя се изсмя кисело.
— Риск ли? Парк, имаш твърде високо мнение за Конфедерацията. Виждаш само лъскавата фасада и лапаш кукичката като всички останали балами. Да не си въобразяваш, че Четиримата владетели се занимават единствено с нищожните си планети в Диаманта? Вярваш ли, че са хванати в капан тук? Ама че смехория! Имат толкова невидими пипала, прострели се из цялата Конфедерация. Те са само най-новата разновидност на онези, които се разпореждат с тълпите вече хилядолетия. Това са деловите хора, дръзнали да продават нещата, които никой друг не смее да изкара на пазара. Онова, дето всички уж се гнусят от него, пък ламтят непрекъснато да го имат — извращения, незаконни залагания извън разрешените казина, особени заеми, скрита помощ в кариерата. Уникални накити, безценни картини и статуи често попадат в Диаманта след поредната кражба. Онези са навсякъде и във всичко! Да речем, пробутват дроги на затъпели от досада хора по границата или на пилоти, оставащи сами в космоса по цяла година. Каквото им поискаш, ще ти го дадат, стига да платиш определената от тях цена.
— Не съм толкова наивен — свих устни аз. — Значи синдикатът те е създал такава?
— Да. Мен… и останалите.
Виж ти, виж ти!
— Останалите ли? Колко сте?
— Откъде да знам? — вдигна рамене Зала. — Отглеждаха ни поотделно.
— Само че още не разбирам с каква цел.
— Конфедерацията също си е създала елитна ударна сила. Наричат ги убийците, макар че рядко очистват някого. Чувал ли си за тях?
— Да, знам нещичко — отвърнах уклончиво.
— Според теб как Четиримата владетели са се озовали тук, а? И повечето други изгнаници в Диаманта? Онези, убийците, са ги сгащили. Направо са родени за работата си и е почти невъзможно да ги подкупиш с нещо. Влюбени са в това, което вършат. Истинската им самоличност остава неизвестна дори на службите, дето ги използват, контактите за поставяне на нова задача са съвсем кратки. Щом си свършат работата, изтриват спомените за нея от мозъците на обикновените копои в Сигурността, а в общите архиви не попада информация. Четиримата владетели никога не са успявали да пробият тази стена от анонимност и конспирация. Тези мъже и жени са единствените — единствените! — от които се боят и най-издигналите се в средите на Братството, както се нарича нашата организация. Само един от тях се поквари и виж какъв стана — Владетел в Диаманта!
— Марек Крийгън от Лилит — вметнах. — Между другото, вече покойник.
Тя трепна.
— Как е умрял?
— Изглежда, че го е докопал убиец, пратен от Конфедерацията.